Нарцисист ли съм?

Не се съобразявам с никой

правя каквото искам само и единствено
от години
Изглеждам студен нищо че не съм
Не мога да изграждам истински отношения с другите
защото истината е, че дълбоко не ми пука за тях
Не обичам хората, децата, животните, никого
Обичам само себе си
Използвам думата Аз хиляди пъти на ден
Имам много желания
Винаги искам повече, повече и още повече
Живея забързано
и нямам време за нищо освен себе си
за нищо и никого
Ако ми кажат истината, съм перде и не ми дреме
продължавам си по моя начин
Всички са ужасени от мен
аз обожавам себе си
Диагноза?!

Харесвам искреността на това писмо и неговата емоционална наситеност. Онова, което не е написано изрично, но се съдържа в него е страхът от самия себе си, от онова Аз, което плаши със своята необичайност дори собственият си носител. Всъщност скритият въпрос, който е зададен в писмото е: „Аз нарцис ли съм?” И как иначе би могло да бъде, като се има предвид каква любима тема за разнищване на популярните психологически статии е т.н. нарцисизъм като своеобразна епидемия на съвременното общество.

Всъщност има две простички истини, свързани с това привидно ужасяващо писмо. Първата е, че вероятно авторът на писмото не е нарцисист, защото тези хора одобряват напълно поведението си, дори в най-отблъскващите му форми. Те са безкрайно убедени, че тяхното поведение е напълно обяснимо предвид грандиозността на тяхната личност. Те рядко си задават подобни болезнени въпроси и застават откровено пред онова свое Аз в огледалото, което не разбират и което ги кара да настръхват. Вторият факт е, че според епидемиологични данни нарцисизмът всъщност е рядко срещано заболяване в неговите клинични прояви – от него страдат от 0,5-1 % от общата популация според данните, посочени в Диагностичния и статистически наръчник на болестите. Т.е. той е любима тема на популярната психология и булевардната литература заради неговата колоритност и необичайност, но е именно необичайно и рядко срещано нарушение.

В реалния живот по-скоро се срещат проявите на нарцистични черти или качества на поведението, като типична характеристика на човека, живеещ в началото на 21-ви век. Обикновено носителите на тези характеристики или демонстриращите този стил на поведение (защото демонстрираният от тях „нарцисизъм” е по-скоро поведение, отколкото трайна личностова черта) са хора в средата на живота, достатъчно чувствителни и достатъчно наранени от опита си дотук, при които „нарцисизмът” е една необходима броня, за да запазят малкото останало от себе си след прекалено много болка. Изключително рядко той действително е студенина, по-често колкото по-силна е била болката, толкова по-изразено е затварянето в собствения свят. Хладнината при тези псевдонарциси всъщност е реципрочна на страданието. Те са своеобразно отражение, емоционален отговор и неизбежна последица на бездушността на нашето време. В контакта с тях може да се постигне много дълбочина и щедрост, но са нужни време и много търпение, за да се премине отвъд защитите, превърнали се с времето в емоционални брони и единствено спасение. Терапевтичната работа с псевдонарцисите е насочена също към това – осъзнаване на защитните механизми, работа с несигурността, страха и болката, преизграждане на доверието към света и хората в него, изграждане на сигурна свързаност с другите и оказване на емоционална подкрепа.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s