Детето ми не говори в детската градина

Детето ми е на  почти три години и има сериозен проблем – тръгна на градина сега, но продължава да не говори в градината, както беше и в яслата миналата година. През цялата година мълча! Персоналът ми повтаря това всеки божи ден като го взимам, когато той като ни види с баща му почва да не спира да говори. Не знаем какво да правим с него – говори навсякъде другаде, но в градината не и не! Според мен се развива нормално, по-срамежлив е и не толкова контактен (госпожите в градината казват, че не контактува много с другите деца, стои си повече в ъгълчето сам), но нали има и такива деца все пак. Не знам какво да го правя, притеснявам се и в градината да не го нарочат за проблемно дете. Дали има значение, че скоро му се роди сестра, дали не е ревност някаква и бойкот срещу нея? Той е много привързан към мен и си мисля, че може и това да е драмата. Но как да се справя, вече не знам, карам му се, че не говори, когато отиваме в градината пред учителките му казвам да не се притеснява и да говори повече, но той се крие зад мен и упорито си мълчи. Просто полудявам от неговото поведение и се чувствам напълно безсилна!

Нарушението, описано в разказа на тази притеснена майка, се нарича елективен мутизъм (на английски език – selective mutism) и е едно от редките нарушения на развитието в детска възраст – около 0,7 % от децата страдат от тази форма на социална тревожност. Елективният мутизъм се изразява в това, че детето говори в определени социални ситуации, а в други – не. Проявява се предимно в предучилищна възраст. Най-често децата не говорят в присъствието на непознати или хора, на които нямат доверие. По правило се проявява при по-чувствителните и привързани към майката деца, особено при стрес – класическият случай е поява на ново дете в семейството. Особено предразположени са средните деца в семейства с по три деца – те се оказват се в позицията „дете-сандвич”, голямото дете е получило максимално внимание като първо, най-малкото поради крехкостта си получава най-много актуална грижа, а средното дете преживява силен дефицит на внимание в настоящия момент. В по-тежките случаи нарушението се запазва до тръгването на детето на училище, когато фокусът от отношенията между основен грижещ се и дете преминава върху отношенията в класа и особена роля в света на детето започва да играе началният учител. В по-леките случаи нарушението затихва още в предучилищна възраст, като са възможни забавяния в развитието на речта поради дългото мълчание, но те също обичайно са преходни и в началото на училищните години децата достигат нормалните за възрастта речеви умения.

Как е препоръчително да се подходи към дете с подобни особености?

1) Да не се акцентира върху проблема на детето – разбира се, нарушение има, но е важно да не се акцентира върху мълчанието на детето, като особено неподходяща е властовата позиция на родителя и учителя, коментари от типа: „Говори, няма да ти вадя думите с ченгел”, „Ама защо мълчиш? Виж другите как говорят!”, а най-лошият вариант е описаният от разтревожената майка в писмото, т.е. фокусирането върху проблема на детето в присъствието на учителя. Това насочва вниманието на детето още по-силно върху неговия дефицит и не му помага да преодолее проблема, макар и да е напълно разбираемо чувството за безсилие и дори гневът на родителя, че детето му създава такива проблеми.

2) Да се остави детето да води комуникацията – примерно да се седне с детето (основният грижещ се или учителят в детската градина, където най-често се демонстрира отказът от реч), когато то рисува, конструира или моделира нещо и то да бъде помолено да разкаже какво прави. Ако не иска да говори, да не се настоява. Обикновено обаче след време, когато детето е изградило доверие и се чувства готово, то само започва да говори. Учителят или родителят може спокойно да го изслуша и да се стреми да не го прекъсва. Така постепенно то се отпуска да говори повече и с времето разширява кръга на хората, с които е склонно да общува.

3) Да се работи върху емоционалната връзка с родителя (основния грижещ се за детето) – изграждането на силна емоционална връзка чрез повече внимание, общи преживявания, физическо (гушкане, целувки, погалване) и словесно изразяване на любов и привързаност обикновено намалява тревожността на детето и влияе положително на неговото желание да общува с по-широк кръг хора. Изграждането на емоционалния контакт с детето изисква време, но благотворното му влияние върху речта и цялостното психично развитие на детето е забележително и забележимо.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s