КАКВО Е ДА ИМАШ ТРИ ДЕЦА?

Случва се да ме питат какво е да имаш три деца – този въпрос интересува най-разни слоеве на населението:

  • онези, които засега само планират трето дете в неопределеното бъдеще;
  • онези, които имат само едно дете и очакват да чуят, че и с три няма проблем, за да се решат на второ;
  • онези, които нищо не планират, а просто им е любопитно как се чувства една многодетна майка.

= Едно дете

Категорично мога да кажа, че най-голямата разлика е между това да имаш нула деца и едно дете. Разликата е огромна. В деня, в който ви се ражда първото дете, целият ви живот напълно се променя. И не само с безсънните нощи, с мириса на памперси у дома, с невъзможността да тръгнеш нанякъде когато искаш, където поискаш, с когото поискаш и да се върнеш колкото късно си пожелаеш. Разликата е в необходимостта да привикнеш към това, че вече сте трима, че вече не сте двойка, а двойка с дете. И не е нужно само да се отчитат интересите на детето, а понякога те да бъдат поставяни по-високо от собствените. Дори не понякога, а много често. На практика постоянно :).

Детето е онова, което ще ви свързва за цял живот, дори и да се разведете. Вие не можете вече просто така да захлопнете вратата и да си отидете, да си съберете вещите, а след това по съдебен път да разделите шкафа, телевизора и пианото. Ще ви се наложи да градите вашите отношения, защото го има детето.

== Две деца

Раждането на второто дете ми прилича на кацането на самолет. Шасито докосва земята, самолетът, както се очаква, се тресе, а след това плавно намалява скоростта и спира.

Второто дете е сътресение за цялото семейство – на първо място, за по-голямото дете. Много от първите деца в семейството след това цял живот помнят как родителите им не са им дали каквото са искали, не са му купили нещо и т.н. Идилията в семейството е приключила. Майката и бащата, нежно гукащи над своето птиченце – това е картина, останала в миналото.

Сега в подредения преди дом цари безпорядък :). Чуват се и крясъци „Мое е! Не, мое!” и „Носи ме! Не, мен!”, без значение каква е възрастта на децата. Както стана ясно, седемгодишните също могат да искат да ги носят, аз лично подозирам, че децата повтарят тази молба колкото дълго могат, поне докато гърбовете на родителите им издържат.

С две деца вие вече не можете спокойно да погледате телевизор, да почетете книжка или да полежите в благоуханната вана, докато съпругът ви развлича наследника. Рядко съпругът ви вече ще се съгласи да развлича (и да разтървава, преоблича и т.н. и т.н) две деца, докато вие един час шиете гоблени.

Още един тежък „трясък” по главата ви се оказва необходимостта да делите любовта си между две деца. Вашето единствено слънчице, зайче, бебче и мъниче, около което досега са тичали двама родители, а също така баби и дядовци, престава да бъде всеобщ център на вниманието. И това е. Казах ви, че добрите времена вече са свършили :),

Неслучайно обаче направих аналогията с кацането на самолета. Когато семейството ви престане да се тресе, ще почувствате плавното намаляване на скоростта и блаженството от това. Вие сте вече на едно съвсем ново ниво – на нивото на вашите родители (все пак повечето от познатите ми имат брат или сестра).

Сега вие сте вече не просто семейство, а семейство с две деца. Ако децата са и разнополови, то повечето хора ще ви назоват идеално семейство и вие вече спокойно можете да се снимате в реклама на кетчуп или на бульон на кубчета.

Скоро ще забележите, че ви става все по-спокойно и по-спокойно. Децата (особено еднополовите и тези с малка разлика във възрастта) прекрасно се занимават едно с друго, а вие през това време можете спокойно да попиете чай и да поговорите с някого и само от време на време да се налага да се отвличате от виковете „Мое е! Не, мое е!” и да предприемате действия по разтърваването на децата.

Освен това, когато се появи второто дете, майката вече не полудява затворена в четири стени с плачещо бебе. Тя вече има по-голям син или дъщеря, с които може да поговори. Дори с тригодишните има за какво да се поговори, а  шест-седемгодишните и т.н. – вече са абсолютно разумни същества, дори може да се каже възрастни хора.

Какво точно представляват две пораснали деца, все още ми е трудно да си представа, но както и да се развие животът – братът или сестрата са близки хора за цял живот. Приятелите и съпрузите, за съжаление, е възможно да идват и да си отиват, но братът и сестрата са родна кръв. И аз съм почти убедена, че ако порасналите деца не поддържат отношения, то това е вина на родителите. И ние, оказали се в ролята на родители, трябва да се замислим как да не доведем до това децата си.

=== Три деца

Ако трябва да съм честна, появата на третото дете в семейството може и да не се забележи :). То толкова малко променя живота на родителите в сравнение с първите две деца, че дори няма какво да се каже по този въпрос.

Ако имате две деца, то вие така или иначе сте се лишили от повечето удоволствия – бабите не се надпреварват да гледат две деца, за да отидете на театър или да попътувате в чужбина. Рядко явление е някоя баба да приеме с ентусиазъм идеята да седи вкъщи с две деца, докато вие се развличате.

С едно внуче (при това като се редува с тъщата, ако говорим за свекървата) – защо пък да не остане? А с две – това е такъв главобол, че не всяка баба ще си го причини. Бабите започват веднага да се оплакват от възрастта си, от лошото си здраве, от нервите, които не издържат виковете и безпорядъка вкъщи, така че вие, като родители на две деца, не сте особено разглезени от почивки и появата на третото дете не променя нищо. Домът ви също така е пълен с детски неща, те дори са повече от тези на родителите! Родителският опит също е достатъчен, за да не бягате към детския лекар за всеки обрив, за температура 36,7 или в случай, че детето не яде пюре от тиквички. Не се налага също така да звъните на приятелки и да се съветвате по форумите, за да се справите с кърменето, адаптираното мляко можете да направите със затворени очи, и памперси сменяте, без да гледате, пелените отдавна не гладите от двете страни и пр. и пр. и пр.

И все пак не всичко е толкова гладко. На първо място, с появата на третото дете, второто се превръща в дете-сандвич. То е притиснато между малкото и най-голямото и му е нужно мого внимание, а това е трудно с подобно количество деца вкъщи. Спонтанността изчезва напълно от живота – всичко, дори вниманието, се налага да се планира, колкото и ужасно да звучи това.

На второ място, преди време прочетох в книгата „Лесно ли е да бъдеш баща” забележително изказване на баща на три деца, че когато децата са две, родителите могат да се справят всеки с по едно дете, докато когато децата са повече от едно, родителите преминават в кръгова отбрана.

И това действително е така – когато броят на децата превишава броя на родителите, към това трябва да се привикне и да се свикне да се живее така. Времената, когато бащата чете книжка на едното дете, а мама през това време къпе и храни второто, остават в миналото.

Ако едното дете иска да му се чете, значи второто и третото е необходимо заедно да бъдат къпани и хранени, а ако едното от тях иска да спи, а второто не иска, значи първото остава без книжка и се сърди. Затова е необходимо да се постарае родителят бързо да приспи второто и да се върне към първото, а докато приспива второто, първото и третото ще се карат помежду си, защото не им се получава да се занимават с нещо заедно. А сега си представете, че всичките три деца са малки и тях ги приспива вечер един родител, защото другият се прибира късно от работа и добре се замислете струва ли си да раждате три деца :).

И макар че чисто психически понесох лесно раждането на третото дете, появата му се окажа много трудна физически – човек се разкъсва дори между две деца, а какво остава когато се появи и третото.

В един форум майка на четири деца беше писала, че е забелязала, че не ходи из къщи, а просто бяга. Приблизително същото понякога мога да кажа и за себе си. Животът се превръща в едно вечно пране, чистене, готвене, проверяване на уроците (представете си, че и трите ви деца са ученици – мен ме е страх дори да си го помисля) и всички трябва да бъдат заведени по кръжоци, с всяко е нужно да се поговори, да му се почете, да се поиграе с него. А когато две едновременно плачат, то въобще може да полудее човек. Да не говорим, че и трите могат да заплачат едновременно, ако са с малка разлика.

Ако детето ви ходи на плуване и е нужно два пъти седмично да го водите до басейна, това някак се издържа. А ако три деца се занимават с плуване и всичките по различно време, значи е необходимо да посещавате басейна шест пъти в седмицата. А ако в допълнение към това най-голямото ходи два пъти в седмица на карате, средното – на музика, а малкото на рисуване или английски, ще разберете защо с три деца не остава никакво свободно време. Някъде в паралелния свят живеят хора, които гледат телевизия, четат книги, пият спокойно кафе, ходят да се разхождат без количка, не стават нощем, могат да си поканят гости и спокойно да се видят с тях. С три малки деца този свят е съвършено недостъпен и те крепи единствено мисълта, че децата ще пораснат и тогава…

Ако след раждането на второто дете вие разбирате колко леко ви е било само с едно, то след раждането на третото ви става съвършено ясно, че напразно ще се оплаквали от живота си и с две деца е много лесно. А с едно – въобще нямате грижи, с едно дете можете чудесно да си починете дори.

Но нещата не са чак толкова страшни всъщност :). Студентите имат пословица: „първата година работиш за заверката, следващите години заверката работи за теб”.

С трите деца настъпва момент, когато се оказва, че всичките три тихичко си играят в стаята, а скоро най-голямото започва да топли само супата и да храни средното, докато вие с баща им се занимавате с най-малкото.

Освен това, вече не ви е нужно дори да ходите на площадката или да търпите вкъщи разни приятелчета, за да обезпечите общуването с други деца :). При всички случаи вече вкъщи си имате някакъв екип – разбира се, най-голямото дете в известна степен ще страда, затова пък двете по-малки ще са в пълен възторг и ще го догонват в развитието.

Основната идея, която исках да споделя, отговаряйки на въпроса „И как е с три деца?” е, че с третото дете се свиква много лесно психически. Физически обаче е много трудно. Последният път, когато съм се чувствала толкова уморена като сега, беше, когато постъпвах в института и ни пратиха в един колхоз да вадим картофи. От сутрин до вечер се трудехме на полето, почти без да се изправяме. Вечерта бяхме грохнали от умора. Примерно така се чувствам през последната година – физически изтощена.

Впрочем и това не е толкова страшно. Научаваш се някак рационално да си изразходваш силите, времето и пр. ресурси. Радваш се, когато ти се получи 🙂 . Радваш се, че вече не просто имаш семейство, а имаш голямо семейство. Веднъж четох за това как да обясним на детето, че ще има сестричка или братче, ако то се безпокои, че ще го обичат по-малко. Необходимо е да му се каже, че любовта е като светлината. Когато запалваш още една свещ, светлината става повече. Същото е и когато се ражда още едно дете – любовта става повече.

Автор: Оля Яшина
Оригинално заглавие: Как оно – с тремя детьми?
Източник: https://goo.gl/3UMiiV

Извлечено на: 01.08.2018 г.
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s