ЗА КАКВО Е НУЖНО НА ДЕЦАТА ДЕТСТВОТО?

Най-ранните, най-нежните и трогателни години: първите пет-шест. Дори за човешкия живот те са достатъчно малък отрязък, който и в късната възраст невинаги се усеща. Всичко на всичко пет-шест години. Наивни пет-шест години. Ние незнайно защо се опитваме да ги изпълним докрай. Да успеем да ги запълним с развиващи занятия, да не закъснеем с английския, с кубчетата на Зайцев, да започнем от ранна възраст с танците. И най-главното – навреме да научим детето да взаимодейства с връстниците си. Сякаш през следващите шестдесет години ние на нищо повече няма да можем да се научим.

За какво е нужно времето на детството? Казват, че в тази възраст се полагат основите и трябва да се успее с всичко, защото после ще е късно? Основите на кое? Според мен на отношенията в семейството, с близките и роднините. Аз виждам това време като време на топлина и покой. Време, в което пораства зрънцето. Това е времето на детството. Времето да се събуждате заедно, да закусвате, без да бързате, да правите глупости (според възрастните) дори. Това е най-ценното време. Времето, от което след време нещо ти трепва от вътре, времето, когато ти си все още малък и добър и никому нищо не дължиш. Времето, по което по-късно изпитваш носталгия. Времето, през което се формира един човек.

Как става това? Случва се от всичко. Дори от това, че заедно с детето пържите палачинки, разглеждате дъждовните капки на стъклото, шляпате с боси крака, за да нарисувате на кутията спешно кученце, от караниците ви за неприбраните играчки, от фенерчето под одеалото, от сладкото, размазано днес по стола, от глупостите, които казвате и пеете, от смеха ви заедно, от скачането по леглото, от това, че детето не може да завърже възелчета на връвчицата точно сега и веднага и се ядосва от това, от неговия плач заради тъга, болка и загуба, от безкрайните въпроси и нелепите игри, от приятните и не толкова приятните дни. От всичко това ние изграждаме основите. Това ще си спомняме. Това може да ни стопли, когато ни стане студено и самотно.

Именно в детската възраст се полагат основите на взаимоотношенията с родителите, с роднините, а не основата на взаимоотношенията с връстниците. Та колко от нас в зрялата си възраст имат добри отношения с родителите? Кое най-много наранява душата ни? От неприемането от страна на нашите приятели или от това на родителите ни? Всички възрастни страдаме от това, че близките ни не ни разбират, не ни приемат, не искат да ни чуят и да се съобразяват с нас. Много от нас страдат от неуспешно изградените отношения с родителите си. От това, че не могат да говорят с родителите си, да им споделят, да получат помощ и подкрепа, не се чувстват изслушани, без да бъдат съдени, от това, че вместо да са приети и чути, те са заливани от съвети.

Детството е точно онова време, когато всичко е възможно. Време за отношения. Когато едва се зараждат връзките. Когато те са съвсем крехки, когато оплетеното може да се поправи, когато може да се добави ново, да се завърже на възел скъсаното, когато родителят може да чуе музиката на душата на своето дете. Може да положи основите на бъдещото доверие, на бъдещата надеждност, на бъдещата силна връзка.

Но вместо това ние изпращаме децата си при техните връстници, откъсваме ги от себе си, говорим им да ни оставят, да отидат при другите деца, за да се учат на общуване. Но всъщност на нас самите ни е нужно да се учим на това да общуваме с децата си. На нас самите ни е нужно да съхраним тези връзки, за да могат те да укрепнат. За да не тече по тях киселина, която разяжда отношенията. За да може по тях да тече любов.

Ето за какво са нужни детските години – да се развива и укрепва връзката между родителите и децата, за да може след време тя да бъде надеждна и да не се разкъса. За да има къде да отидем, когато попаднем в беда или ни сполети неприятност, когато ни е нужна помощ, когато ни е тежко, тъжно или не ни се получават нещата, когато ни се иска да споделим с някого радостта или победата си. За да не пускаме в ход механизма „Оправяй се сам”, който разрушавайки доверието, будейки страх и срам, в крайна сметка ще доведе до: „Остави, мамо, ще се оправя и без теб! Иди си поприказвай с другите старци – обогатявай си комуникацията”.

***

Автор: Жанна Ермашова

Оригинално заглавие: ДЛЯ ЧЕГО ЛЮДЯМ ДЕТСТВО?

Източник: http://bloknot.live/dlya-chego-lyudyam-detstvo/

Извлечено на: 29.07.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

One thought on “ЗА КАКВО Е НУЖНО НА ДЕЦАТА ДЕТСТВОТО?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s