КАК ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА НАМЕРИ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Човекът, независимо дали е на седем, петнадесет или на тридесет години, който знае с какво иска да се занимава в живота си, принципно се отличава от този, който е в неведение по въпроса.

Този извод не се нуждае от особени доказателства, когато се отнася до възрастните: ние прекрасно знаем по какво се отличават увлечените в заниманията си хора от онези, които живеят скучно и ходят на работа по задължение.

Когато става дума за децата, този извод е още по-важен. Ако на детето му се е удало да открие своето призвание, това му помага да реши огромно количество най-различни проблеми, като започнем от проблема за самореализацията и завършим с чисто практическите такива. В частност, такова дете не е нужно да бъде отвличано от компютърните игри, просто защото то няма време за тях.

Какво значи детето да е увлечено от спорта например или от музика или, да предположим, от решаването на задачи? Това означава, че е имало късмета да открие най-интересното за себе си занимание на света. Ако това е така, на детето не му е нужно да се отвлича от други неща.

Нашата фундаментална грешка във възпитанието се заключава в това, че от самото раждане на човечето, ние, родителите, се грижим детето ни да е щастливо. Ние сме напълно уверени, че сме по-разумни и силни от Бога (или от Природата, както Ви се харесва повече). Трудно ни е да си представим колко много вече е заложено в това малко и, както често ни изглежда, безсмислено същество, което сме донесли вкъщи от родилния дом.

За мен не просто е поразително, но и силно символично се явява откритието на професора Ноам Чомски от Масатчузетския технологичен институт, който първи говори за това, че децата се раждат с известно „устройство” за овладяване на речта, ако говорим условно – „орган”, който е отговорен за изучаването на езика.

Разбирате ли? Ние реално не учим децата да слушат или да виждат, защото знаем, че те имат за тази цел уши и очи. А да говорят ги учим специално, разработвайки за това всякакви различни методики.

Така се оказва, че детето, намиращо се в езикова среда, ще се научи да разговаря само, без каквито и да било специални упражнения и методики. Нужно ли е да се добавя, че практически всеки човек се намира в езикова среда? Т.е. всеки задължително ще се научи да говори, дори ако не го учат специално на това.

В това откритие за мен е заложен символът на това как е нужно да се учи детето: без то да бъде притискано, без натрапване, а като му се дава възможност да развие онова, което му е заложено по природа. Януш Корчак справедливо отбелязва: „Детето не е почва, изорана от наследственността, в която растат посевите на живота; ние можем единствено да съдействаме да израсне онова, което дава буйни издънки още до първото вдишване”.

И както в човека е заложено някакво „устройство” за овладяването на речта, по същия начин в него е заложено и призванието. То е там, но е скрито както за детето, така и за неговите родители.

Повтарям: него го има. Призванието не е нужно да се внася отвън, а е необходимо да опитаме да разкрием отвътре.

Какво е признанието всъщност?

Призванието е желанието да правиш нещо. Призванието е равно на желанието. В детето това призвание-желание е заложено от Бог. Нашата задача е в това да го разкрием.

Великият Песталоци (Йохан Хайнрих Песталоци – хуманист, педагог, филантроп, философ и реформист, бел. прев.) смята, че родителите не просто могат, а са длъжни да помогнат на детето да определи своето признание, когато детето им – внимание!!! – е от пет до седемгодишно.

Защо точно на тази възраст? Защото това е времето, когато детето се откъсва от майката, разбира, че освен нея, съществува също така и един голям свят, и получава своите първи уроци в социализацията.

Уви, практиката показва, че родителите по-често помагат на детето не да разкрие призванието си, а му намират подходящ ВУЗ и то не на пет до седемгодишна възраст, а когато детето им е на шестнадесет-седемнадесет. И освен това, много често ние искаме детето ни да избере работата си не от любов, а по сметка – да има занимание, което ще може финансово да го обезпечи в бъдеще.

В това аз виждам известен парадокс. Всички ние искаме детето ни да създаде семейство по любов. В същото време обаче нямаме нищо против, ако избере работата си по сметка. Забравяме, че изборът ни на призвание не е избор, насочен към доходоносен живот, а избор, насочен към щастлив живот.

Защо?

Просто защото човек, който се занимава с необичана от него работа, не може да бъде щастлив.

Ние много обичаме да говорим, че по правило талантът се проявява в ранното детство при художниците, поетите и пр. творци, като забравяме, че талантът – т.е. желанието да правиш каквото и да било – се проявява у хора от абсолютно всички професии, нужно е единствено той да бъде открит.

Младият Джон Рокфелер например от детска възраст си води тетрадка, в която записва всички свои приходи и разходи, било му е интересно всичко, свързано с парите. Бъдещият велик инженер Никола Тесла пък бил виждан от родителите си като свещеник и те дълго не обръщали внимание на това, че той разглобявал и сглобявал всичко, което може да бъде разглобено и сглобено, т.е. в него се зараждал инженерът.

Най-често при мен за консултация се обръщат във връзка с проблеми, свързани с децата. На второ място твърдо обаче са проблемите на хората, които не практикуват любима професия. Някои просто не разбират как може да ти е мъчителен всеки работен ден. На други не им стига смелост да сменят престижната и добре заплатена работа с онази, която биха обичали. Има и такива, които не могат да разберат истинската причина за своята потиснатост и ние заедно стигаме до разбирането, че човекът просто е изморен от своята нелюбима рабтоа. Обикновено тези хора са на възраст над тридесет и пет години. Сред тези, които се занимават с необичана от тях работа (дори ако им носи солиден доход), не ми се е случвало да срещна нито един щастлив (а не просто не невротичен) човек.

„Как да помогна на детето си да разкрие призванието си?” – този въпрос са ми задавали неведнъж родители в консултации и на лекциите ми. Моят отговор е – чрез пет стъпки. Много от онези, които са ме питали за призванието, идват след мен след време и споделеното от тях ми е дало възможност да се убедя, че тази система работи.

ПЕТ СТЪПКИ КЪМ НАМИРАНЕТО НА ПРИЗВАНИЕТО

  1. Разбиране, че в отношенията с нашите потомци е нужно отправна точка да е вярването ни, че детето е човек със свои собствени светоглед, душа, склонности, опит и т.н.

Защо е важно това? Защото единствено при такова отношение към детето можем да забележим какво е заложено в него от Бог и да престанем да натрапваме своето собствено „разбиране за прекрасното”.

  1. Наблюдение на детето, насочено към разкриване на желанието му, т.е. таланта, т.е. призванието му.

Това наблюдение е неразривно свързано с любовта към детето, а именно: с умението да се поставите на негово място. И, разбира се, с това, че Вие се отнасяте към него като към човек: на Вас Ви е интересно всичко ново и своеобразно, което присъства в детето Ви. Вие сте длъжни да предлагате на детето различни способи за самореализация (без да оказвате натиск върху него) и да наблюдавате кой от тях му харесва повече.

Днес има огромно количество всякакви кръжоци и секции, развиващи игри и пр. Дайте възможност на детето да се пробва в различни дейности, без да го натискате, без да го заставяте да се занимава с онова, което Ви изглежда правилно и перспективно – просто го наблюдавайте. Неговият интерес непременно ще се прояви.

  1. Поставяне пред детето на по-сложни творчески задачи

Детето е човек, жаден за всякакви житейски открития. Целият му живот е последователност от открития, до всяко от които детето иска да се докосне. Как да разберем кое е неговото признание (т.е. скритото му желание), а кое просто прищявка?

За тази цел е необходимо да провокираме детето с нови творчески задачи. Ако детето обича да решава математически задачи – това би означавало да му поставяме задачи, с които то до този момент не се е сблъсквало; ако детето обича компютрите – това ще бъде сглобяване на компютърна конфигурация, каквато той не е правил преди; ако детето обича танците – ще бъде изучаване на нов танц; ако то обича футбол – ще бъде игра в отбор от по-високо ниво.

Призванието е природна особеност на човека, затова и самото то диктува своите собствени закони. Ако на малкия човек действително му харесва онова, което той прави, то новите задачи, дори и да среща трудности с тях и да се отказва временно, отново ще пораждат в него страст. А ако е само прищявка, то когато задачите станат по-сложни, прищявката ще изчезне като локва на слънце.

  1. Обясняване и подкрепа на детето в това неговото признание да е насочено към другите хора

Уви, често децата не разбират това. И детето може просто да каже: „Моето призвание е да играя на компютъра!”

А всъщност какво лошо има в това, че човек играе на компютъра? По принцип – нищо. И все пак, нашият свят е устроен така, че всеки човек е длъжен да прави нещо, което е необходимо на другите. Това е законът, по който съществува светът. И ако човек не мисли каква полза неговата работа може да принесе на другите, светът ще се разпадне. И затова, независимо колко си напреднал в усвояването на компютърните игри, колко нива на безумни трудности си преминал – от това ничий живот, освен твоят собствен, няма да се измени.

Какво може да се направи? Да се търси занимание, което ще носи полза на някого другиго, освен на теб самия – например да се измисли непозната досега компютърна игра.

  1. Разбиране на това, че детето има право на грешки

Търсенето на призванието може да доведе до това, че детето задължително ще се отказва от някои занимания, в които вероятно Вие сте вложили морални и материални средства. Вашата задача не е да го нападнете с викове: „Отново нов кръжок? Ами да, те парите падат от небето!”, а да му обясните, че грешката не е крах, а положителен резултат: ние се отказваме от едно нещо, за да открием друго.

Важното е да не се отказвате! Да търсите! Нужно е да се разбере добре: търсенето на призванието е съвместна задача на детето и родителите. Разбира се, случва се и чудото детето да си намери призванието бързо и самостоятелно, но това е именно чудо, което е изумително, но да се надява човек на него е непродуктивно.

Съгласете се, че тези пет стъпки не са чак толкова сложно. Те всъщност изискват единствено Вашето родителско желание и търпение.

Нужно е много добре да запомните следното: ако Вашето дете не е намерило своето призвание, то то се движи право напред по пътя към нещастния живот, т.е. към онова съществуване, което никой родител не пожелава на детето си.

Ще повторя още веднъж, защото това е важно: изборът на призвание не е избор, насочен към материалното благополучие, а избор, насочен към щастието.

***

Автор: Андрей Максимов (от книгата „Родителите като врагове”/”Родители как враги”)
#СоветыРодителям
Оригинално заглавие: КАК ПОМОЧЬ РЕБЁНКУ НАЙТИ СВОЁ ПРИЗВАНИЕ

Източник: http://www.detkityumen.ru/biblio/category135/psiholog/3252/

Извлечено на 15.05.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s