Седемте източници на движението – част 1

 Всяко късче кожа под дрехите ни чака момента да покаже своето истинско лице, всеки мускул очаква да му се даде възможност да види и да вдиша малко въздух, да следва вятъра, светлината и тъмнината.

Й. Бергмарк

Откъде се поражда движението? Откъде произхожда импулсът? Какъв може да бъде той? Ако движението се определя не от външни обстоятелства, а от вътрешния живот – как можем ние да различим различните гласове на преживяванията?

В самото зараждане на вътрешния импулс има някаква тайна. И все пак практикуващите Автентично Движение се опитват да разграничат източниците на Движението.

Мери Старкс Уайтхаус пише, че има движения, породени от Егото („Аз се движа”), както и такива, идващи от безсъзнателното („Нещо ме движи”).

Джанет Адлер разграничава движения, идващи от Егото, от личното безсъзнателно и от трансперсоналното ниво на психиката.

Андреа Олсен пише: „Ако не ограничаваме спектъра от възможности за движение, ние можем да отбележим някои модалности на движенията, които се появяват от следните източници: импулси, които идват просто от усещанията (такива като протягане или защита от травмата), импулси, основани на преориентацията на нашето съзнание (например завъртане, ходене на задат, обръщания), импулси за движение подобни на пътешествие (такива като разкриване на историята на движението например) или други, базирани на емоционално заредени или духовно трансформиращи състояния, достъпни чрез тялото (например слушане или изразяване на вътрешни гласове, ритуални жестове или архетипни характерни образи). Тези източници и модалности са начини за описване на различни аспекти на движението, като всички те се проявяват в Автентичното Движение”. (Olsen, 1993)

Най-изчерпателната класификация на източниците на движението принадлежи на Джоан Чодороу. Тя предлага да се разграничат пет източника на импулсите в Автентичното Движение:

  • Его;
  • Лично безсъзнателно;
  • Културно безсъзнателно;
  • Първично безсъзнателно (нивото на първичните афекти);
  • Самост или „ос Его-Самост”.

(Chodorow, 1991)

Моят практически опит с Автентичното Движение в много групи и в различни страни, както и опитът в изследванията в областта на трансперсоналната психология, духовното акушерство и дихателните психотехники, водят до необходимостта да се допълни тази класификация с още две области на опита, несводими до предходните пет: интерсубективното безсъзнателно (двигателни интроекти) и перинаталния опит (опитът на физическото раждане).

Така аз разграничава седем области на опита, които могат да станат източници на импулси в Автентичното Движение:

  1. Движения, идващи от Егото;
  2. Движения, произтичащи от личното безсъзнателно;
  3. Движения, идващи от интерсубективното безсъзнателно;
  4. Движения, идващи от перинаталния опит;
  5. Движения, произтичащи от културното безсъзнателно;
  6. Движения, идващи от първичното безсъзнателно.
  7. Движения, идващи от Самостта.

И макар практически всеки комплекс да съдържа елементи от личното, културното и първичното безсъзнателно и от другите източници, някои теми, които се проявяват чрез тялото са толкова ясни, че изглежда възможно и полезно да се разбере от кой източник или на кое ниво те са се появили.

Нека да се спрем по-внимателно на всеки от източниците на движение. (следва)

***

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s