Детето не трябва да се възпитава, а да се отглежда: 17 цитата от Юлия Гипенрайтер, които ще ни помогнат да разберем децата си

За възпитанието

Възпитанието на детето не е дресура. Родителите съществуват не с цел да изработват условни рефлекси у децата.

Аз не обичам глагола „възпитавам”. Той много често се асоциира с такива действия като заставляване, принуждаване, изискване, контролиране, проверяване. Затова е по-добре да се казва не „възпитаване”, а „отглеждане”. Помагане в растежа, така че детето някога да порасне и да може да живее самостоятелно сред другите.

Припомнете си фреската на Микеланджело: Бог сътворява Адам. Техните ръце почти се докосват: силната мускулеста ръка на Бога се устремява към протегнатата ръка на Адам. Възрастният е носител на знания, мъдрост, етични принципи. И той предава всичко това на детето си.

Когато детето порасне и може да живее самостоятелно, възрастният трябва да отдръпне ръката си. Защото ръката на детето вече е придобила собствена сила. Детето е индивид, личност. Родителската мисия е приключила. Тогава остават единствено личните чувства един към друг, тяхната любов, приятелството между родителите и децата.

Възпитанието е насилие над детето. Всяко дете има свой начин на осмисляне на нещата, свой темп на развитие, на растеж. Ние не бива да се намесваме в този процес, особено да правим това невнимателно. Това означава да нарушим процеса! Родителите е нужно да помагат: подобно на растение, детето трябва да бъде поливано, защитавано, а не дърпано за връхчето или притискано.

 

За непослушанието

Непослушанието е единственото, чрез което детето може да се противопостави на неправилното общуване с него.

Да се разсърдиш, за да получиш внимание, е толкова типично за децата.

Модата на подрастващите прилича на шарката – много деца я прихващат и преболедуват леко или по-тежко, а само след няколко години вече сами се смеят на себе си. Но не дай Боже, родителите през това време да влязат в сериозен конфликт със сина или дъщеря си.

Дисциплината не води „до”, а се случва след установяването на добри отношения и единствено на тяхната база.

Вашето дете се нуждае от отрицателен опит, стига той, разбира се, да не заплашва живота или здравето му. Позволявайте на детето си да се сблъсква с негативните последици на своите действия (или на своето бездействие). Единствено така то ще пораства и ще става „съзнателно”.

Децата често мислят, че родителите им са „железни”, просто защото големите не са свикнали да говорят за себе си. Затова е важно да говорим с децата за онова, което чувстваме. „Знаеш ли, беше ми обидно да чуя това”. Детето ще си направи изводите само. Важното е да бъдете искрени и да не го манипулирате с чувствата си.

 

За самооценката

Самооценката на детето се измерва с неговите постъпки. Ако то се учи добре – браво на него. Ако помага на мама – също. Детето е нужно да се отнася добре към самото себе си. И ако това не се случва, ако „аз се уча лошп, мама ми се сърди”, то се чувства много зле.

Но детето не може да живее с лошо мнение за себе си, в него се включва механизмът да спаси себе си. Подобно на търсещото целебна билка куче, детето търси място, където ще получи одобрение, поддръжка, признание. То търси нечие авторитетно мнение, а дали то ще дойде от бандита или от свещеника – на детето му е все едно.

 

За училището

Училището като организация не се интересува от това да развива творческото мислене и самостоятелността на детето. Тя се основава на спуснатите отгоре задания, програми, методики. И изисква безпрекословното им изпълнение. По своята същност училището е лаборатория за създаване на хора без воля: ученикът по правило е безволеви. Той е изпълнител.

За да бъде детето заставено и сплашено, учителката често казва: „Няма да преминеш в следващия клас” или „Всички научиха материала, а ти защо си толкова глупав?” – така на детето се внушават страх и чувство за непълноценност. Енергията и стремежът му да прави нещо отслабват. Така родителите са изправени пред избора: или да застанат на страната на училището или да поддържат детето си. Да вдъхновява – това е задачата на възрастния. Ако училището не прави това, значи това е нужно да се прави от родителите или поне първите стъпки в тази посока. Да се освободи детето от принудатата, да му се каже: „Ти не си длъжен”.

Една от участничките в моите семинари разказа, че я е извикала веднъж учителката на сина ú и започнала да обижда детето: той е такъв и такъв, и пето и десето. Но тази майка просто казала: „Знаете ли, Нина Петровна, аз много обичам детето си!” И Нина Петровна млъкнала. Това е един вариант на отговор.

Има и друг – противоположен. „Благодаря Ви, че ми казахте всичко това, виждам Вашето горещо желание да помогнете на детето ми да излезе от тази неприятна ситуация. Ще направя това, което ми казахте”. А след това да се видите отново и да ú кажете: „Вероятно сте забелязали подобрение – аз също. Уверена съм, че това е благодарение на Вашите усилия”. Учителите също са хора. Понякога е важно те също да бъдат успокоени и подкрепени. Да им се покаже, че тяхната работа се цени и уважава. Но оценката на Вашето детето в крайна сметка винаги е по-малко важна от Вашата любов към него, защото Вие го обичате въпреки всичко.

Училището е за известно време. А Вашите отношения с детето са завинаги.

 

Автор: Юлия Гипенрайтер, детски психолог

Оригинално заглавие: РЕБЕНКА НУЖНО НЕ ВОСПИТЫВАТЬ, А РАСТИТЬ 

Източник: https://www.facebook.com/Ipsyholog.ru/posts/1867192506685724

Извлечено на 15.03.2018

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s