Поговорете с мен за уебинарите, моля! /Аглая Датешидзе за уебинарите и психотерапията днес/

Наскоро се изпълниха две години, откакто уебинарствам (тази дума не съм я измислила аз, а приятелят ми и колега Данил). „Уебинарствам” отразява същността на нещата, предполага завидна регулярност и страст в това занимание. Искам да разкажа малко повече как аз виждам уебинарите отвътре.

Отначало изпитвах силен страх. Година-две ме беше страх, не знаех как, мързеше ме и ми бе невъзможно да напиша програма за уебинар или да овладея приложението на гугъл за презентации. Между другото, презентациите ми и до ден днешен никак не са идеални…

Имах много помощници, които се мислеха за мои гурута, мои ученици, мои роби, мои приятели, докато накрая се появи един човек, който наистина разбираше от тези неща. И все пак, понякога ми се струва, че правейки уебинари, сякаш си светим в тъмното с айфон, опитвайки се да преминем през едно блато, досущ като в американските ужаси.

И така за мен и до днес остава неясно правилно ли правя нещата. Просто невинаги разбирам кой ме слуша. Ако кажа на хората нещо, което още им е рано да знаят? Ако напълня главите им с глупости за години напред? Преждевременното осъзнаване на опита – това е като преждевременната оптимизация на кода (програмистите ще ме разберат). Погубващо и глупаво.

Ами ако разкажа на вече подготвени хора общоизвестни глупости и взема за това пари? Ааааа! Ще има ли терапевтичен ефект? Или поне просветителски такъв?

Обичам най-много да работя на живо. Но как да стане това, ако хората живеят в друг часови пояс? Как да се постигне компромис? Как да се смиря с това, че нещата биха се получили, ако хората ме гледат в очите? А така, онлайн, могат да се получат, а може и не. Как да се смиря с онова, което не се получава?

Случвало ми се е да водя уебинари от веранда в Тайланд, от балкон в Гоа, от Новосибирск, Владивосток, Хабаровск, Казан и още Бог знае откъде. Веднъж обърках часовия пояс и проспах транслацията, можете ли да си представите? Друг път пък се простудих и ми падна гласа, но все пак се опитах нещо да кажа, а слушателите ме изпратиха да се долекувам. Случвало се е също половин час преди транслацията в целия район да изключат тока и аз наистина тогава съжалих, че нямах лампи на батерии, каквито ползват продавачите на гореща царевица в Гоа. Ама като не се бях сетила да си купя такава лампа?!

За две години в косата ми забележимо се появиха сиви коси. Майка ми казва, че просто им е дошло времето, но аз не знам…

Преди всеки уебинар пиша, чета, слушам и подбирам темите. Това прилича едновременно на съчинение и на реферат. За целия си училищен живот не съм писала толкова реферати! А сега се трудя като пионерка всяка неделя!

По-рано си избирах датите, а днес знам, че моят ден е четвъртък и се получава сякаш водя своя ежеседмична телевизионна програма.

Понякога по време на ефир ми се струва, че заедно със слушателите сме същински богове, а друг път се случват откровени гафове. Бъркам думите, смесвам понятията. Трудно ми е да се слушам записите? А някой всъщност да обича да си слуша записите? Вдигнете ръка!

През първата година след като започнах да водя уебинари, след всеки такъв звънях на продуцента ни Данил и дълго обсъждахме, радвахме се, празнувахме. Сега просто затварям лаптопа, оставям чашката си и си отивам вкъщи.

Преди 12 години, когато тъкмо започвах да работя онлайн, колегите ми ми пишеха гневни писма, в които ми обясняваха, че работата онлайн опровергава самата идея за психотерапията. Днес всеки втори работи по Скайп и уебинарства. Кой може да разбере света изобщо?

Преди две години изслушах лекцията на Инна Дидковская за завистта, ревността и предателството и се размечтах да се запозная с водещата. След месец се срещнахме в Индия на столчетата на един бар, където тя чакаше за сок, а аз – за вода. Впоследствие уебинарствахме заедно и станахме приятелки. Постепенно успях да я изкарам навън да се изкъпе, да се разходи или да вечеря навън, а не само да работи. И това е правилно!

Когато за първи път уебинарствах със Саша Ройтман, бях толкова объркана и изпитвах такъв ужас, че трудно подбирах думите. Разтрепервам се, като си спомням.

Има някои лектори, които ми показват, че има накъде да се расте в уебинарите. Такива са например Игор Погодин и Анастасия Долганова.

За две години качих десет вредни килограма, а Данил казва, че той пък за това време е качил десет полезни килограма. Е, как става така, а?

Когато избирам поредната тема, тя започва да се разкрива в съвсем нови цветове пред мен. Това е просто някаква магия! Дори вече малко се страхувам. Ето, измислям сложна тема, искам просто да разкажа нещо, а се налага да работя. То какво ли не беше – вина, срам, ревност. Може би е време да направя уебинар за радостта и парите. Как ви се струва идеята за парите, между другото?

Където и да отивам, срещам мои слушатели. Идват към мен и ми казват: „Аз съм от едногодишната програма. Аз слушах Вашия уебинар ‘Анатомия на вината’. Ако на тези хора им е писано да тръгнат по пътя на тяхната промяна, то им е нужно да започнат отнякъде. И уебинарите са достоен начин за това. Как мислите вие?

Половината от слушателите на нашите програми са психолози. И реално, как един психолог от малък град да ни достигне по друг начин? Как да се докосне до опита на колегите си, които са далеч от него?

Накратко, и до днес не съм наясно доколко уебинарите принасят полза, но съдейки по все по-нарастващият брой слушатели-рецидивисти, явно първите са нужни на някого. Какъв е вашият опит с уебинарите? Какви теми ви интересуват? Кои лектори? Какви проекти? Какви форми на работа?

Преди време ние бяхме два – аз и Данил. Вече сме цял екип от различни градове – Казан, Петербург, Калининград, Вологда…

И докато си уебинарствахме, на Данил и Суфия се родиха и пораснаха две дъщери. Едната от тях се казва Аглая.

Много често получаваме молби да пуснем уебинари на промоционална цена. В момента например правим разпродажба специално за Оля от Москва. Оля, здравей! Още три дни ще имате възможност да се докоснете до нашето творчество, без цените да Ви ухапят. Или поне можете да се запознаете с темите, по които уебинарстваме.

И, моля, поговорете с мен за уебинарите. Какви са вашите впечатления от тях?

***

Автор: Аглая Датешидзе, танце-двигателен психотерапевт, психиатър, Руска федерация

Оригинално заглавие: ПОГОВОРИТЕ СО МНОЙ О ВЕБИНАРАХ, ПОЖАЛУЙСТА!

Източник:  Aглая Датешидзе – лична страница

https://www.facebook.com/aglaya.dateshidze

Извлечено на: 13.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s