5 ВИДА ДЕТСКО МРЪНКАНЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО: МРЪНКАНЕ ПО ФИЗИЧЕСКИ ПРИЧИНИ

Децата мрънкат и това е факт. Всички деца. И никой не предупреждава за това бъдещите родители. Никой не им казва, че вечно усмихнатите деца са единствено плод на въображението на рекламните агенти, а в същото време децата продължават да хленчат, дори и когато пораснат и започнат сами да ходят на училище и да си варят макарони. Откъде да намерим душевни сили и как да ги постигнем един по-тих дом? Подробна инструкция за уморени родители.

Малко неща звучат толкова неприятно, както детското мрънкане. С него може да се конкурира единствено драскането с нокти по стъкло и съседът с работеща бормашина посред нощ, и пак това не е сигурно.  Изследванията на американските учени доказват, че звукът на работеща електрическа пила дори не може да се сравнява с протяжното: „Мамооо…”. В експериментите изследваните лица са поставени пред това да решават задачи, без да обръщат внимание на страничните шумове. Резултатът се оказва предказуем – най-много ни отвлича детското мрънкане, при което човек не може да свърши ни… Спри се вече! Престани, невъзможно е да се работи така!

Психолозите, които не следят развитието на научната мисъл, постарому съветват родителите да използват методи за справяне с мрънкането като тайм-аути, игнориране и пр. Други по-прогресивни изследователи смятат, че затвореното в стаята си дете не се лекува от мрънкането, а обратното – дори усвоява нови още по-дразнещи интонации. И въобще – защо да се лекува симптома, при положение, че е нужно да се борим с причината за мрънкането, макар и тя невинаги да е очевидна.

  1. Мрънкане по физически причини

Да допуснем, че сте поведи детето на поход, но вече на 17-ия километър то се отказва, започва да мрънка и отказва да носи палатката си. Какво да се прави, децата невинаги се отличават с издръжливост. Това се случва не само в пресечените местности: същото се случва и докато просто ходим по магазините, избираме нужния ни сорт макарони, а на детето тези разходки са му точно толкова безкрайни и досадни като речта на директора на училищния празник. И в този момент се започва!

Родителите невинаги имат възможност да следят кога детето се е уморило, ударило си е крачето, огладняло е или е жадно. И най-ужасното е, че самите деца невинаги осъзнават какво се случва: просто им е гадно и толкова. На тях им се изплъзва елементарното обстоятелство, че занятията са натоварили вниманието им, закуската е била отдавна, а в момента в кръвта им просто е намаляло количеството на глюкозата. Опитните майки винаги в подобни случаи са предвидили в чантата си три банана, две ябълки, пакетче бисквити, мокри кърпички, аптечка и ръкавици за смяна. По-важно е обаче, разбира се, да учим детето да разбира сигналите на тялото си и да търси източниците на дискомфорта.  Нека малката Надя да знае, че настроението й веднага се разваля, ако отдавна не е пила вода, Семьон – че дългото седене на едно място му навява тъга, а Витя внезапно да разбере, че всъщност ризата му стяга в подмишниците.

Какво може да се направи? Докато синът Ви стене „Всички ще умрем!” и не знае как да си помогне, на Вас ще Ви се наложи да обмислите различни варианти. Има надежда, че едно мюсли десертче ще прекрати апокалиптичните напеви. (следва)

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s