ПОКОЛЕНИЕТО НА СКУКАТА: КАК ДА РАЗВИЕМ ДЕТЕ, КОЕТО НЕ ИСКА НИЩО. ЧАСТ 3

След 4 месеца.

– А-а-а-а…, а какво да правим сега?

– Не помогна ли?

– Помогна, но точно в това е и проблемът. Ние с мъжа ми тогава обсъдихме нещата и решихме, че положението е сериозно и трябва да се правят опити това да се промени. След което напълно престанахме да развличаме Вова – през почивните дни излизахме единствено двамата с мъжа ми или с дъщеря ни, а Вова оставяхме с детегледачката или с баба му и им казвахме единствено да му четат книжки и то ако той поиска това. Спряхме да го водим в школата по изкуствата. В детската градина следвахме препоръките на психолога и го помолихме да не го включва в занятия – единствено, ако той сам си поиска.

Известно време той беше съвсем тих, разбра, че нещо се е случило и се уплаши. Седеше, играеше си със сестричката си или на лего, гледаше анимационни филмчета, започна да рисува, а дотогава изобщо не го правеше. След което започна да пита всички: „Какво да правя?”. Аз отговарях: „Каквото самият ти искаш. Аз те водих къде ли не, предлагах ти постоянно различни неща и в резултат се получи така, че на теб нищо не ти е интересно. Днес искам само да разбереш какво ти е интересно и да ми кажеш”. Известно време той капризничеше, стана съвсем непоносим, баба му дори му даваше тайно валериан и ми се караше, че заради някакви си мои идиотски идеи мъча детето. Но мъжът ми беше на моя страна и ние издържахме.

След това в градината ни казаха, че той вече участва в почти всички занятия. Персоналът, както го бях помолил, всеки път го пита дали действително иска да прави нещо и то му е интересно. Ако не е, може да не го прави, да не слуша, да не гледа, да отиде да изчака в ъгъла, да поиграе или да отиде другаде. И той започна ясно да казва, че му е интересно. И да участва.

Вкъщи обаче всичко е по старому. Един път след промяната той ме попита:

– А защо не ходим вече в школата по изкуства?

– Защото ти казваше, че там не ти е интересно.

– А – каза само той и нищо повече.

Но, знаете ли, аз едва когато престанах да правя всичко това, разбрах, че всъщност никога не съм го изчаквала той да поиска нещо, а винаги сама съм му предлагала: хайде сега да направим това, онова и т.н…

А сега той самият често ме заговаря и често излиза, че това дори му е интересно. Със сестра му аз също започнах да се държа различно, дистанцирах се малко от нея и тя започна по-малко да капризничи.

Но какво да правим с Вова? Той сякаш се занимава в детската градина с удоволствие, докато вкъщи не особено. Може би да го питаме дали не иска да се върне в школата за изкуствата? Или да попътуваме някъде заедно?

– Както искате – казах аз. – Можете отново да започвате да се връщате към предишното поведение или пък да почакате. Изборът е ваш.

***

Не знам какво решение е взело семейството на Вова. Знам обаче, че махалото е много трудно да се спре по средата, ако това изобщо е възможно. И този материал написах, за да имат още един вариант за обяснение многочислените съвременни и благополучни родители, чиито обичани, умни и получаващи много позивитно внимания деца изведнъж „не искат нищо и нищо не им е интересно”.

***

Автор: Катерина Мурашова

Оригинално заглавие: Поколение скуки. Как развивать ребенка, который ничего не хочет

Извлечено от: https://snob.ru/selected/entry/133231?utm_source=push&utm_medium=push_notification&utm_campaign=breaking&utm_content=column

На 27.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s