Поколението на скуката или как да развием дете, което не иска нищо (Част 1)

Млада, симпатична, добре поддържана жена, много развълнувана:

– Много ми е нужен Вашият съвет. Става дума за нашия син. И в градината ни казват същото, а и ние го виждаме сами. Може би правим нещо не както трябва?

– Може би – повдигам рамене аз. – Но това мога да Ви кажа, едва след като науча в подробности какво правите Вие и какво именно виждат всички.

– Там е работата, че сякаш ние правим всичко както трябва. Пълноценно семейство, добри доходи, аз не работя, занимавам се с децата – имам също и дъщеря на две годинки. Баба им участва в отглеждането. Ако е нужно, ползваме и услугите на детегледачка. Мъжът ми, разбира се, работи, но отделя време на децата – вечер и през почивните дни. Ходим редовно някъде цялото семейство: на музей, на кафене, в развлекателни центрове или на специални мероприятия с детска програма. Неотдавна например бяхме в Руския музей, там имаше интерактивна програма за традиционното детство – на всички ни беше много интересно. Също така често пътуваме, преди два месеца бяхме в Испания, а малко преди това – в Стокхолм…

– Да, сякаш всичко е нормално – съгласих се аз. – А по отношение на здравето?

– Ние почти не сме ходили в районната поликлиника, посещаваме предимно частен невролог. Той не ни каза нищо конкретно, изписа ни масаж и глицин. Всъщност синът ни до годинката си заспиваше трудно, налагаше се да го приспиваме на ръце, но след това всичко се оправи и сега той спи съвсем добре. Проходи, проговори и всичко останало се разви в обичайната възраст, дори малко по-рано от обичайното, защото аз се занимавах много с него – рисувахме, моделирахме, правихме всякакви неща с ръцете си, развивахме фината моторика. Аз действително много се интересувам от детското развитие, чета доста, включително и Ваши статии, слушала съм лекции, участвам в Интернет форуми, ако видя нещо интересно, задължително го пробвам с децата ми. Разбирате ли, това на самата мен ми харесва…

И в това отношение всичко е нормално. Защото все пак има майки, които, честно казано, правят с децата си всичко, което „трябва” и дори повече, но насила. За тази майка обаче всичко, което тя прави с децата си, е важно, нужно и интересно.

– А Вова (момченцето, за което става дума) ходи ли на градина?

– Да. В една много хубава частна градина, с малки групи, прекрасна атмосфера, редица развиващи дейности и наистина изумителни педагози. Ние ходим там четири дни в седмицата и още два пъти на музикални занятия в Детската школа за изкуства. Това не е типичната музикална школа – атмосферата е по-свободна, децата там рисуват, пеят, слушат и разбират музиката, самите те свирят на различни музикални инструменти.

– Аха. И какво всъщност се случва с Вова? – попитах аз, вече имайки някакви преположения.  – Какъв е проблемът?

Жената въздъхна и присви очи, сякаш се готвеше да скочи в студена вода. (следва)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s