Умението да избираш

Преди има-няма 50 години животът беше съвсем друг. Ако човек се бе учил добре в училище, то той можеше да постъпи в приличен институт, а ако не – да учи в техникум и след това да работи. А след доста работа, можеше да си позволи най-после да си купи кола. Прилични мебели. Телевизор. С 5 канала. И едва доста време след това – отделно жилище. След което дори вила. И добро училище за децата, както и частни учители. И така, всичко по реда си. А ако човек не е имал всичко това, то е било така, защото ти не си можел да си го позволиш. Това беше свят, в който се борехме за достъпността. Да изнамериш билети за рядък спектакъл. Да се пребориш с нокти и зъби за пътуване до Париж и след това да го желаеш отново.
Сега на практика всичко е достъпно. Можеш да живееш в Житомир и да слушаш лекции на Масачузетс. Можеш да се научиш на каквото пожелаеш. На всяка възраст. Да станеш какъвто си поискаш. Да гледаш който и да е спектакъл – е, на запис, но все пак. Ето ги Карерас и Джъд Лоу на екрана, само е нужно да протегнеш ръка. Да слушаш най-добрите на ТЕД (серия конференции – бел. прев.). Не знаеш как да направиш нещо – ето ти видео, инструкция, уебинар. Самотното ти е – има милион групи за всички житейски случаи. Можеш просто да си поговориш с някой друг, който е самотен, или пък обича като теб да шие гоблеми. Дори има група за мъже, които обичат да шият гоблени. Нямаш кола – има споделяне на колите. Нямаш пари за хотел – можеш да си смениш жилището за кратко с някой друг или да участваш в т.н. коучсърфинг (онлайн мрежа за гостоприемство). Присъствах на една изложба „Интернет вещи”. Хладилникът не само сам поръчва храна и общува с климатика, но и върши всичко онова, което вече правят телефонът, телевизорът, компютърът и таблетът. Т.е. вече можеш да си избереш не само дали да гледаш филм и кой да е той, а можеш да избираш дали изобщо да е филм, сериал, подкаст, уебинар, дали да си във Вайн (Vine, социална мрежа, не много популярна в България – бел. прев.), в Ютуб, да почетеш в социалните мрежи или да попишеш там? Да изпратиш смс, мейл или да общуваш чрез WhatsApp или месинджър?

При такова количество възможности, основната трудност вече не е да добиеш нещо с нокти и зъби, а се отнася до способността да правиш ИЗБОР.

А това означава, че за нашите деца би било добре:

1. Преди всичко да знаят, че ИМАТ избор – това означава, че те трябва да имат опит в това да избират не само между червената или жълтата чаша, а и в това с какъв спорт да се занимават, с кого да са приятели, какви книги да четат, каква музика да слушат, в кой университет да учат и да учат ли изобщо. На тях им е нужно да преживеят ситуацията на избор, което означава и ситуацията на отказа на родителите да направят избора в това число.
2. Да умеят да избират, т.е. да притежават инструменти за избор – оценки на вариантите, осъзнаване и формулиране на критерии, по които да се направи той. В това могат много да помогнат родителите, задавайки правилните въпроси: А защо това ти харесва? Защо е важно това за теб? Какво означава за теб някой да ти е „приятел? Той може би е този, който ще ти помогне? Или онзи, с който ти е интересно? Или онзи, от когото можеш да научиш нещо? Или онзи, с който ти е леко? Или онзи, когото виждаш често? Питайки детето за различни аспекти на неговия избор, ние му помагаме да види колко различни могат да бъдат критериите и му помагаме в бъдеще да мисли не само за това дали нещо му харесва, а дали е полезно за него, дали се чувства по-значим от него, дали му е интересно и дали ще бъде по-популярен, правейки въпросния избор. Колкото повече любопитство и по-малко оценки има в нашите думи, толкова повече детето ще се учи да опознава ситуациите, а не да съди
3. Да знаят както е „Его”. Това знание предполага опит в осъзнаването на самия себе си. „Умори ли се в шумната компания”, „Хареса ли ти, че всички те аплодираха?”, „Сит ли си?”, „Какво ти се иска сега да си хапнеш? Нещо студено или топло? Солено или сладко?” – подобни въпроси дават възможност на детето да насочи погледа си към самото него, да разбере кога му е добре и кога зле. А подкрепянето на тази осъзнатост за самото него му дава сили и в бъдеще да знае, че нещо е негово, че то иска определено нещо.
4. Да умеят да казват „не”. Всеки избор предполага не само разбиране за това какво ни се иска, но и отказ от онова, което не ни се иска. Един от любимите ми цитати е: „Как детето да каже „не” на наркотиците, след като то не може да каже „не” на майка си.” Това не означава, че ние винаги трябва да сме съгласни с отказа на детето, понякога наистина няма възможност за това. Но винаги има възможност да признаем неговия отказ, да го отбележим, дори когато действаме въпреки него. „Разбирам, че ти не искаш и си против, и ми е много мъчно, че се налага да настоявам, но сега искам да направиш това по начина, по който ти казах.”
5. Да умеят да живее с избора или да носят отговорност за него. Това всъщност е най-сложното. Защото често под това да се научи детето на отговорност се подразбира да се предвиди наказание. „Ето, ти не поиска да си сложиш шапка, мръзни сега”, „Не дойде, когато те виках на вечеря, сега си ходи гладен”. В този подхода са ми противни две неща. На първо място, този подход показва, че на родителтие не можеш да разчиташ. Че те ще се опиват от твоята грешка и няма да ти помогнат след нея. На второ място, той предполага, че децата са идиоти ни не са способни да съпоставят причина и следствие, както и да направят самостоятелен извод. Понякога действително, поради етапа на своето развитие, детето не може да направи логически връзки, ето защо е важно родителят да е на линия. „Ти ще замръзнеш без шапка, ето, аз съм ти я взела, сложи я”. „Вече приключихме с вечерята, а ти огладня, ще ти направя сандвич”. Когато детето ми казва „Не, по-добре да си науча сега по математика, че сутринта няма да имам време” – тя казва това, не защото някога в миналото тя е избрала да си донаучи уроците сутринта, а сутринта е нямала време и е нервничала и аз съм ú казвала неизменното „Аз ти казах!”. Не, тя прави своя избор, защото когато някоя изминала сутрин е нервничала и времето не ú е стигало, аз съм ú помогнала да си донаучи и съм ú казала: „Винаги така бързаш сутрин и не ти е до математика, нали?”. И тя сама е стигнала до нужния извод. Вместо да я поучавам да не изяжда всички бонбони наведнъж, аз ú позволявам да ги изяде. И на другия ден, когато ú е обидно, че нищо не е останало, не казвам „Виждаш ли, не трябваше да изяждаш всичко наведнъж”, а и давах възможност да осъзнае случилото се: „Колко жалко, че вчеря изяде всички бонбони, а щеше да е хубаво да бяха останали малко и за днес, нали”. И така детето се учи да удължава удоволствието.
Какво изобщо има да казваме – ние самите често правим избори, за които после съжаляваме. И това е много важен опит, чрез него ние разбираме какво ни е нужно, какво искаме, кои критерии са важни за нас, без да се натоварваме с вина и с гласа на вътрешния ни критик с неговото вечно „Аз ти казах”. Още повече, важно е да се учим на това, още когато твоите избори се заключават в това да изядеш ли втори сладолед или не, а не когато избираш кой да е спътникът ти в живота и дали да раждаш деца. Важно е до тези моментите на тези сериозни избори, децата ни да са осъзнали вече какво искат, кое е важно за тях, да са уверени, че имат избор и че ще трябва да живеят с него, както и че в живота им с с техните избори ще има някой, който да ги подкрепя.

Ольга Нечаева
Оригинално заглавие: УМЕНИЕ ВЫБИРАТЬ
Источник: https://goo.gl/5iG8Rt
Извлечено на: 23.01.2018 г.
Превод от руски език – Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s