Възпитаваме благополучни деца

Съвременният живот става все по-комфортен. Техниката улесни живота ни, жизненият стандарт в големите градове е толкова висок, че възрастните дори без особена помощ отглеждат спокойно децата си. При това имаме предвид деца, които имат всичко (дори в излишък) и които не се налага да полагат особени усилия, за да имат това.

Как в семейство, което си има всичко, да се възпита дете, което да иска да постигне нещо и да е готово да работи за него? Как да научим децата да ценят онова, което имат и да възпитаме в тях готовност да влагат сериозни усилия, за да работят, да се усъвършенстват, да дадат на този свят и своя благотворен принос?

Този въпрос е особено значим при семействата със стандарт над средния. В тях децата получават не просто всичко необходимо, но и имат много висок жизнен стандарт – те пътешестват по света, носят престижни марки дрехи, имат достъп до всякакви развлечения. Често предложенията, които те получават от родителите, идват дори преди да възникнат техните собствени интереси.

Така не детето, увлечено от нещо – например от африканските животни, започва да мечтае и да се стреми да ги види на живо, а родителите му разказват колко е интересно там и му предлагат да отидат да видят това. Същото е и с развлеченията, обучението и всички останали области на живота. Интересът на детето още не е успял да се оформи, а предложението на родителя вече е готово. Детето не успява напълно да преработи, да усвои информацията, която постъпва към него, а вече посреща нови събития, които очакват неговото внимание. Родителите, които вече не знаят с какво да развличат растящото дете, търсят в интернет нови начини да отпразнуват рождения ден на детето, най-интересната програма за Нова година, идеи за необичайни подаръци или за екзотичен уъркшоп, на който да заведат детето.

Интересно е това, че такава е ситуацията и при семействата със среден доход, ако родителите са решили да не отказват нищо на детето. Обикновено тези родители могат да изпитват истинска паника при мисълта, че тяхното дете ще получи нещо „по-лошо, отколкото другите”. И, независимо от сромните им доходи, те се стремят да обезпечат децата с всичко, което то си пожелава.

Подводните камъни на благополучния живот

В резултат на огромната външна мотивация, детето губи собствената си активност. И макар детето да потребява всичко предложено от родителите и дори да иска нови модели играчки, неговата активност и стремеж към лично развитие са минимални.

Възприятието на съвременното дете е толкова претоварено със стимули и информация, че на психиката просто не й остава ресурс да се стреми към новото, особено ако това ново е свързано с някакви усилия от страна на детето. В резултат се появяват пасивността у децата и стремежът им постоянно да са в контакт с електронни устройства (които са най-лесният начин децата да получават удоволствие).

Логиката на живота обаче се проявява неизменно и всички постижения стават възможни единствено с помощта на целенасочени усилия. Така днешните деца се превръщат в подрастващи, след това в младежи, а по-късно и в не толкова млади хора. Кое би могло да застави тези хора да се стремят към развитие, към работа?

Разбира се, има обективна необходимост да се работи и докато растат, децата се сблъскват с нея. Бедата обаче е в това, че възпитаните на принципа на потребяването на удоволствия хора не са способни да полагат усилия без отвращение. На тях им се струва, че някой ги е излъгал, че е предал техните надежди, че всъщност работата е някакво временно недоразумение, от което е нужно по-скоро да се избавят. И че истинският живот се заключава в получаването на удоволствие, което, разбира се, не е свързано изобщо с работата.

„Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!“

Максим Горки

И така, как да възпитате дете, което е готово да полага усилия, за да постигне резултати и което да разбира, че животът се състои не само от удоволствия?

Четири успешни стратегии за възпитаване на благополучни деца

1. Количеството на вещите и на играчките на детето трябва да се определят не от финансовите възможности на семейството, а от здравия разум

Не е важно това, че Вие можете да си позволите да купите на детето всичко, което то иска. Не е препоръчително веднага щом детето Ви поиска да му купите ново Лего, компютърна игра или нови модел телефон, да тичате до магазина. Този принцип също така е валиден и за семействата, които не могат да купят, така или иначе, на детето всичко, което то иска, и страдат от това. Не си внушавайте, че ако не получи всичко, което иска, детето Ви ще израсне неудачник и ще се чувства по-малоценно от другите. Напротив, сблъскването с препятствия, подготвя детето за неизбежното осъзнаване на факта, че Вселената не е устроена да ни осигурява задължително комфорт.

2. Необходимо е детето всеки ден да работи целенасочено

Дори ако имате възможност напълно да спестите на детето работата вкъщи, не бива да правите това. Подреждането на стаята и грижата за собствените дрехи е нужно да си останат задължения на детето. Ако то само глади и пере дрехите си, можете да бъдете спокойни, че не възпитавате безмозъчен потребител. Нито наетият персонал, нито родителите не бива „да спасяват” детето от домашните му задължения.

Много хора смятат, че ученето е основната задача и задължение на детето. И ако то учи, то това е достатъчно. Подобна позиция обаче дезориентира детето и го поставя в изкуствено положение, защото възрастните например също работят, но това не им спестява задълженията у дома. Ето защо и детето от най-ранна възраст трябва да разбира, че една част от неговите задължения е да учи, а другата е да помага у дома. Дори ако вкъщи работят специални домащни помощници, отделете на детето част от работата, която то да изпълнява – така у него ще се сформира връзка между реалния живот и неговите собствени усилия.

3. В живота на детето е задължително да има събития, за които той трябва да положи значителни усилия

Волята на човека е нещо като мускул, който може да се тренира и така да се поддържа в тонус. А може и да атрофира от бездействие. Така, ако не е нужно детето за нищо да се напряга и всичко му „пада от небето”, ако то е пазено от всичко и ограждано от дискомфорта, то неговата воля отслабва, то става аморфно и безинициативно. Впоследствие, когато се наложи да прояви воля (а тези случаи ще бъдат много), това ще се случи трудно. Много родители, разбира се, възлагат надежди на интереса на детето, който според тях ще задвижва детето и то ще се старае. Това е илюзия, защото във всяка, дори най-увлекателната дейност, има много рутина, постиженията без усилия са невъзможни, а старанията са неразривно свързани с волята. Възможно е тази вълшебна вълна на интереса никога да не настъпи, а детето така и няма да се е научило да полага усилия.

Не е нужно да се стремите към това на детето да му е максимално удобно.

Освен дребните битови усилия, от детето следва да се изискват и големи усилия. Традиционният семеен отдих можете например да посветите не на разходки из града, на шопинг или плажни развлечения, а на походи, разходки с колела и изкачване на върхове. Идеята е да изискате от детето да полага непривични за него усилия и да тренирате неговата воля.

По правило, родителите действат съвсем по друг начин: предполагайки, че детето се пренапряга в училище, те се опитват да му спестят напрежението през ваканциите, като му разрешават да гледа неограничено телевизия, да играе компютърни игри и да спи дълго. В резултат на това, в началото на учебната година те вече имат дете, което така е свикнало да следва своите желания, че не може да се насили да полага усилия.

4. Отделете време да помагате на другите

Работата не само за собственото благо, но и в полза на околните е добра стратегия, която ще помогне на детето да разбере, че е необходимо да полага усилия, които не са единствено свързани с неговото собствено удоволствие.

Разбира се, в работата за другите има и пряко удоволствие и полза за самия човек. Правейки добро за другите, ние се чувстваме по-добре по ред причини. Вие можете да научите детето съзнателно да използва тази енергия. Подходящи за тази цел са различните благотворителни акции, мероприятия по почистване и по благоустройство на обществените територии, дори малките жестове, които ще зарадват близките. Всичко това ще научи детето да осъзнава ползата на своя труд и да получава удоволствие от радостта на околните.

Всичките изброени стратегии са основани на работата и усилията. Постоянните усилия, които детето е принудено да полага, формират неговия характер, тренират волята му и в крайна сметка създават една силна личност. Отсъствието на препятствия, обратно, превръщат личността в слаба и пасивна такава. Ограждайки децата от усилията, Вие просто им правите мечешка услуга.

***

Автор: Елизавета Филоненко

Оригинално заглавие: БЛАГОПОЛУЧНЫЕ ДЕТИ

Источник: https://goo.gl/3X8Mgb

Извлечено на: 20.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s