8 начина да научите детето да чака

Позната Ви е ситуацията, когато докато чакате на опашка на касата, детето успява да Ви зададе въпроса „Ние още дълго ли ще чакаме?” по 45 различни начина с интонацията на пожарната сигнализация, а Вие сте едва втори по ред на опашката. Как да помогнете на детето да преживее тягостните моменти на очакване и да направите така, че то да не се измъчва, да не изнервя околните и разбира се – да не вади от равновесие и Вас.

Много хора забелязват, че децата трудно издържат дори и най-увлекателния деветчасов полет и дори споделят с родителите на децата всичко, което мислят по повод поведението на тези невъзпитани малчугани…. Да, да, настанили са се тук и на всичко отгоре бутат за четвърти път с крак облегалката!

Родителите, от своя страна, се опитват да не водят със себе си децата на работното си съвещание, посветено на проблемите на нефтения отрасъл. Всъщност родителите се опасяват да вземат децата със себе си дори и на балетна постановка – макар че на балета, за разлика от съвещанието, всичко се случва на фона на музика и като цяло, зрителите заспиват доста по-рано, отколкото на първото.

Експеримент с маршмелоу

Въпросът колко могат да търпят децата занимава не само нас, но и учените. Американският психолог Уолтър Мишел провежда първата версия на своя знаменит тест с маршмелоу още в края на 60-те години.

Експериментаторът поставя пред дете на предучилищна възраст маршмелоу бонбони. Изведнъж точно в този момент у възрастния се появяват спешни задачи и той излиза, но преди това казва на детето, че ако го изчака да се върне и не изяде бонбона, то ще получи още един. Така Мишел проверява способността на децата за самоконтрол, могат ли те да отложат удоволствието и да дочакат по-голямата награда. След години Мишел провежда още няколко изследвания и изяснява, че онези деца, които в детството си спечелват допълнителен бонбон, се чувстват по-благополучни, отколкото техните връстници. При всички случаи, баловете им на теста SAT и нивото на тяхното образование са по-високи, индексът на телесна маса – по-малък, откриват се и редица други преимущества. Не е тайна, че самоконтролът влияе на успеха често по-силно, отколко нивото на интелигентност. Въпросът е в друго – как успяват тези деца да обуздаят порива си?

Уолтър Мишел в своята книга „Маршмелоу тестът: овладяването на самоконтрола” (The Marshmallow Test: Mastering Self-Control), която излиза през 2014 година, обяснява, че децата, които не си взимат маршмелоу бонбона, са се опитали да се отвлекат, а на онези, които не са успели в това, им е останало единствено да се подкрепят.

От тази гледна точка, електронните устройства винаги са успешен вариант за отвличане на вниманието. Играещия бие с лопата зомбита по темето и съвършено не усеща как вагонът се носи през села и паланки. От друга страна обаче, той в този момент не се учи да се занимава сам: да изучава любопитния слой от прах на ботушите на седящите пред него, да брои съседите-албиноси, да съчинява фантастичен разказ „Приключения по парапетите”. В края на краищата, децата, изпитвани с маршмелоу теста, не са имали под ръка айпад.

И така, как да помогнем на детето да чака без телефон и таблет:

  1. Подкрепяйте го и съпреживявайте с него в тягостното му очакване

Първото, което е нужно да знаете за човека, който не успява да изслуша спокойно приветственото слово на учителката, е че той ще порасне. Способността за самоконтрол следва развитието на нервната система. Мозъкът на детето от предучилищна възраст функционално все още не е узрял и молбата „Изчакай, будката със сладоледа още не е отворена!” означава просто, че Вие му отказвате сладолед. Което означава, че това може да доведе до сълзи, истерии и изобщо до онези неща, които карат родителите да се чувстват неловкост и обърканост. Тук е нужно да признаете чувствата на детето, останало без сладолед, да почувствате и ако е възможно да си изясните каква конфигурация и какъв размер сладолед и фунийка са нужни, и да се отправите да ги търсите на друго място. Или да не ги търсите, това не е толкова важно в случая.

Съпреживяването и адекватната реакция на странните постъпки на детето са именно онова, което му помага да си изработи самоконтрол.

Задачата на възрастния е емпатично да помогне на детето да преживее дискомфорта в една тягостна ситуация. Например докато чака на опашката за въртележката вместо злобно да му казвате: „Стига нервничи!”, можете да му предложите да го гушнете, да му разкажете интересната история на едно момиченце, което чакало, чакало и накрая при него дошъл корабът с алените платно и тя слушала в захлас неговия оркестър.

Като цяло е важно да не очаквате чудеса. Дори ако Вашето дете вече ходи на училище, едва ли можете да очаквате, че тричасовият документален филм за счетоводния документооборот ще го задържи неподвижно на мястото му. Няма да е учудващо и това, че за това време то ще успее да запали огън с триене на пръчици, които е издълбал от краката на седалката пред него.

  1. Визуализирайте времето

При децата усещането за времето не е добре развито, особено когато ние самите се изразяваме не особено конкретно: „Какво не е ясно? Вече казах – след това ще обядваме. По-късно”. Ако не сме научили дъщеря ни да познава часовника, дори фразата: „Ще се освободя след час и петнадесет минути” няма да е разбираема за детето. Кога настъпва после? Кога по-късно? А какво означава нелепото „до твоя рожден ден има още два месеца”. Времето е добре да се визуализира: „Мачът ще свърши, когато тази стрелка стигне до това деление”. „Чистим зъбките, докато изтече пясъкът в часовника”. „Татко ще стане, когато слънцето се вдигне до онзи покрив”, Използвайте адвент календари, оцветявайте дните на седмицата, съобщавайте за колко минути се изкачвате по ексалатора, пояснявайте, че бисквитите трябва да стоят във фурната 35 минути и за това време пясъкът ще изтече три пъти. Накрая детето ще разбере, че 10 минути не са много в мащаба на вечността.

  1. Покажете как времето може да се точи и обратно – да лети

Покажете на детето, че времето може да отлита, ако то е заето с нещо интересно и този времеви отрязък може да бъде безкраен, ако Ви гостъва неприятната леля Нюра. Играйте на стратегически настолни игри, в които противникът трябва да бъде доведен до пълно изтощение, събирайте марки и се наблюдавайте живата природа. „Виждаш ли? Птицата не се разстрои, че самецът не успя да построи гнездото от първия опит. Ами сибирският кедър. Той може да расте 500 години. Ако седнем да го наблюдаваме, ще ме уволнят от работа.” Покажете на устременото дете по-бавните животни (костенурките-нинджа не са подходящи). „Докато костенурката достигне до края на стаята, аз ще си напиша годишния отчет!”.

  1. Дръжте на думата си

Умението да чакаш е свързано с доверието и увереността във възрастните. И ето я приятната изненадата: именно децата, които имат отзивчиви родители, които укрепват доверието помежду им, са способни да се въздържат от истерии. Много по-лесно е да почакаш татко, ако знаеш твърдо, че той сега ще се качи по стълбата и ще те свали от онова дърво. Казана дума – хвърлен камък, не го забравяйте.

  1. Не забравяйте, че децата взимат пример от родителите

Което означава, че трябва да следим нашето собствено поведение – по възможност да не си скубем косите, ако не получаваме важно писмо, а колата ни е сдала багажа. Ако не управлеяваме емоциите и изпадаме ту в отчаяние, ту в дълбоко раздразнение по всякакъв възможен повод детето получава еднозначен сигнал: животът е пълен с извънредни ситуации, въобще не трябва да се отпуска човек, а противогазът трябва да е винаги под ръка.

   6. Въоръжете се с всичко, което може да занимава детето повече от пет минути (включително храна)

Ако смятате да тръгвате на дълго пътуване с влака и все още у Вас не е развита възможността да наблюдавате медитативно изтичащата река на времето, трябва да си помислите как да обезопасите децата си от околните хора. За по-малките деца умните майки предвиждат изследователски набори: въженца, мъниста, разноцветни жички, пръчици, творчески комплекти, и за игра с пръсти, книги, бележници, тебешири и моливи – всичко това отлично сработва в такива ситуации. Най-малките могат да лепят и да сортират копчета, а по-големите могат с удоволствие да почетат книжка (Вие също можете да им почетете на глас), да се забавляват със словесни игри и др. от типа на морския шах например.

Автор: Инна Прибора

Оригинално заглавие: 8 СПОСОБОВ НАУЧИТЬ РЕБЁНКА ЖДАТЬ (И НЕ НЫТЬ ПРИ ЭТОМ)
Источник: https://goo.gl/2v6kNR

Извлечено на: 19.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s