Как работи привързаността? (обяснено съвсем простичко за родители)

Ето например една много обичайна ситуация: чакате гости. Детето Ви също е много радостно заради предстоящия празник, помага Ви да слагате масата, старателно мие зеленчуците, поставя салфетки, разцъфва, когато го хвалите. Това е поведение на привързаност, то иска да бъде с Вас, иска да Ви се хареса, да правите нещо заедно.

Гостите вече са на прага и детето изведнъж застива от притеснение, скрива се зад Вас, оказва се трудно да го уговорите да излезе напред и да поздрави гостите. Това също е поведение на привързаност, то е внимателно с непознати, „чужди” възрастни и търси защита у родителя.

Ето вече сте седнали на масата, увлечени сте в разговора, а детето сякаш е отвързано: шуми, бяга, постоянно Ви закача. Това отново е поведение на привързаност: то изпитва тревога, виждайки, че вниманието Ви е завладял чужд човек и иска Вашето внимание като потвърждение, че Вашите отношения с него са непроменени.

Вие губите търпение, сърдите му се и го прогонвате от стаята. То силно плаче, удря вратата, започва да истеризира. Това е не по-малко поведение на привързаност: дали сте му да разбере, че можете да скъсате връзката с него, нещо повече – символично сте я прекъснали, затваряйки вратата, и то протестира с всички сили, опитвайки се да възстанови връзката.

На Вас Ви става жал за него, отивате и го прегръщате, водите го да се измие. То още известно време хлипа, след което обещава, че ще се държи добре и Вие му разрешавате да остане при Вас и гостите. Не след дълго то затихва, гушнато на коленете Ви, и действително кротува. Това е поведение на привързаност – връзката е възстановена, напрежението е спаднало, страхът е отстъпил, детето е обезсилено, а най-лесно силите се възстановяват в компанията на родителите,

Вероятно Вие никога не сте мислили досега за тези неща по този начин. Възможно е да Ви се е струвало или да са Ви казвали околните, че всичко това се случва, защото детето е разглезено, невъзпитано, превъзбудено. Всъщност всичко е по-просто и по-сериозно. На него му е жизнено важна връзката с Вас. Това е всичко. Ако разберете това и съумеете да видите как състоянието на Вашите отношения влияе на състоянието и на поведението на детето, ще видите в съвсем друга светлина на много случаи на „лошо” поведение.

Нужно е да се помни, че отношенията на детето и родителя за първото са много по-значими (отколкото за нас самите са отношенията с партньора ни например – бел. автора) за него, отколкото за нас, че за детето е важно любовта на родителя към него да е непоклатима като скала, то да чувства, че тази връзка не може да бъде прекъсната нито вследствие на негова грешка, глупост, несъвършенство на характера, външност, способности. Опитите да се наложат на детето определени очаквания създават силен стрес за него и предизвикват истински протест. И вместо очаквания „педагогически ефект” със забележките и вразумяванията си родителят получава явен или скрит саботаж, а понякога и парадоксална реакция: детето усилва точно онова поведение или качество, от което родителят често е недоволен. Защо се случва това?

Представете си, че се движите по ръба на пропаст, обезопасени от здраво въже, което държи човек, на когото имате абсолютно доверие, на когото вярвате повече, отколкото дори на себе си. Именно така възприема и детето своята привързаност към родителя и тази на родителя към него. И изведнъж Ви се струва, че въжето е по-слабо, че сякаш е провиснало. Какво става? Оставили са Ви? Забравили? Изоставили? Тръгнали са си от Вас? Не можете да попитате, не можете да разузнаете – страшно е все пак да се движите, без да сте обезопасени. Какво можете да направите?

Точно така, можете да дърпате въжето  с надеждата, че то просто малко е провиснало и сега отново ще се опъне и ще стане здраво и надеждно, както преди. Дърпате, а сърцето Ви сякаш спира – а ако изведнъж се окаже, че от другия край са го пуснали? Но пък ако не дърпате, как ще разберете какво се е случило?

Ето точно това прави и детето, когато има съмнения в здравината на привързаността помежду Ви. Дърпа въжето. Отново пробва онова поведение, което според неговия опит, поставя на опасност отношението на родителя към него: „Ти моят възрастен от преди ли си? Дори ако правя това? Дори ако съм лош? Не мога да живея в такава тревога, отговори ми по-бързо, за да знам истината.”

… Ако родителят успее да убеди детето, че, миличък, ти наистина правиш глупости, но не се притеснявай, аз те обичам както преди, аз съм с теб, можеш да разчиташ на мен, въжето значи е здраво – детето се успокоява и може да измени поведението си. Ако възрастният пък в отговор също се ядоса, той самият попада под властта на своята тревога: „То сега винаги ще прави така, аз съм лош родител, не се справям, то не ме слуша, прави нарочно, трябва да съм по-строг с него, за да не го разваля” и т.н. Т.е. това поведение на родителя не отговаря на въпроса на детето, а само го изостря. Какво можем да очакваме? Само и единствено повторения на точно това непоносимо за родителя поведение.

Автор: Л. Петрановская, психолог, Руска федерация

Оригинално заглавие: КАК РАБОТАЕТ ПРИВЯЗАННОСТЬ? (ПРОСТЫМ ЯЗЫКОМ ДЛЯ РОДИТЕЛЕЙ)

Източник:http://alpha-parenting.ru/2016/02/15/kak-rabotaet-privyazannost-prostyim-yazyikom-dlya-roditeley/

Извлечено на: 14.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s