7 СЪВЕТА КАК ДА ПОВИШИТЕ САМООЦЕНКАТА НА НЕУВЕРЕНОТО ДЕТЕ: ЧАСТ 6

Да изградиш отношенията си с дете, което сякаш постоянно те изнервя със своята неувереност, съвсем не е лесно. А дори и да успееш да сториш това, то тогава се появяват други проблеми. Детето се държи неуверено, често е тъжно и неволно и в главата ти се появява мисълта: всичко това е заради нашите предишни отношения. Олга Уткина, която вече е преминала през този непрост и за нея и за дъщеря ú период, споделя своите съвети как да повишим увереността на детето и да престанем да се виним за грешките във възпитанието от миналото:

Откакто осъзнах грешките си в миналото и започнах да изглаждам отношенията си с по-голямата ми дъщеря, ме тревожеше един въпрос: а ако всичко, което правя сега, вече е безполезно? А ако всички мои избухвания, критика и невнимание от първите години на живота ú вече са се отразили достатъчно и тя да си остане едно неуверено дете? Нито една книга по детска психология в това отношение не ме подкрепяше: навсякъде се говореше, че първите години се оказват от критична важност за детето в изработването и укрепването на увереността му в самото него и в изграждането на доверителни отношения с родителите му и със света. Излизаше, че ако се бях осъзнала твърде късно, то нищо вече не можеше да се поправи, независимо колко въвлечена, съчувстваща и мека да бях.

Именно в този момент на яростни терзания, у Кира се появиха проблеми в училище: тя започна все по-често да се прибира у дома тъжна. Стана ясно, че тя се е сприятелила със своя съученичка, която изведнъж започнала да я нагрубява. Това не бяха типичните училищни закачки, а по-скоро класически унизителни близки отношения. Например играят си двете на някаква настолна игра и Кира губи, както се случва понякога. Но приятелката ú казва: „Кира, ти играеш толкова лошо, а аз съм само с онези, които печелят.” Става и се отдалечава. На следващия ден играят на кукли, Кира е в добро настроение и си тананика. Приятелката ú обаче казва: „Замълчи, де! Не мога да те слушам, пееш ужасно!” Тази приятелка, иначе симпатично и умно момиче, вежливо, от добро семейство, се оказва, че може един ден да играе с Кира всяко междучасие, а на другия ден демонстративно да я игнорира. Почти всеки ден детето ми се оплакваше и страдаше, като постоянно разказваше колко непохватна и тъпа се чувства с това момиче и същевременно колко много иска да получи от нея похвали.

Това ме разкъсваше на части: чувствах се страшно виновна, понеже в такива отношения можеше да попадне само човек с крайно ниска самооценка. А от какво зависи детската самооценка? Разбира се, на първо място от отношенията вкъщи. Ето до какво бяха довели моите викове по детето, критиките ми, неприемането на неговите мнения и чувства.

И така, аз опитах да повиша самооценката на детето ми с експресен метод – започнах постоянно и много да я хваля. Буквално пеех като славей каква умница и красавица е тя, как прави всичко най-добре от всички, много по-добре от всичките ú злобни приятелки! Това обаче не даде никакъв ефект. Кира продължи да се чувства глупава и неспособна, все така страдаше от критиките и се опитваше да си спечели похвали. Аз отдавна спрях да повишавам тон, започнах да прекарвам с нея цялото си свободно време, справих се с ревността ú към по-малката ú сестра (и те станаха един прекрасен екип), обстановката вкъщи беше спокойна – без караници, викове и скандали. Но кира продължаваше да бъде неуверено дете, зависимо от чуждото мнение.

На нужната вълна ме настрои една книга за училището Самърхил – британско частно училище, изповядващо принципа на демократичното образование.

Нейният основател Александър Нил подробно описва своя път като учител и разказва за начина, по който общува със своите ученици. В Самърхил, по правило, се пращат да се обучават „трудни” деца – онези, с които не биха се справили родителите и обикновените училища. При това възпитаниците на Самърхил са основно образовани и заможни семейства, тъй като обучението в училището струва много пари.

Четях и разбирах все по-ясно, че всичко може да се поправи, ако преразгледам поведението си и приницпите ми на общуване с дъщеря ми. Нил описваше много тежки случаи: към него препращаха деца-подпалвачи и скандалджии, такива, които мъчат котета, други, които с месеци не се къпят, четвърти – патологични лъжци или пък крадци. В цялата история на училището обаче Нил не успява да помогне само на единични случаи. Всички останали деца при него ставали спокойни, щастливи и уверени (разбира се, ако родителите им впоследствие също проявявали готовност да преразгледат методите си на възпитание). Всъщност обаче всичко, което прави Александър Нил в Самърхил, е описано и от Юлия Гипенрейтер, Людмила Петрановска и в десетки други книги по детска психология: пълно приемане, стопроцентово доверие, меко, но ясно поставяне на границите, контрол на раздразнителността и на обидната критика, заслужена похвала, свобода на избора и позитивно мислене. Всичко това обаче на мен катастрофално не ми достигаше и аз да възприема тези линии на поведение, като ги преработя донякъде:

Виж съвет 1 тук.

Виж съвет 2 тук.

Виж съвет 3 тук.

Виж съвет 4 тук.

Виж съвет 5 тук.

6. Научих дъщеря си да казва „не” и да отстоява своите граници

Веднъж, докато се разхождахме в парка с голяма детска компания, приятелят на Кира я повика след разходката да му отиде на гости. Ние вече се канехме да тръгваме натам, колата на родителя на приятеля на Кира ни чакаше, но нея я заболя коремът. Това я притесни много и тя каза през сълзи: „Не мога да не ида, той ще се обиди, аз обещах!”. Действаше един механизъм от типа: „Ако откажа – без значение, че в момента ми е зле – ще стана лоша за моя приятел/мъж/майка и вече никой няма да ме обича. Затова, ако трябва ще пълзя, но ще направя онова, което очакват от мен.”

От този момент аз започнах меко и ненатрапливо да обяснявам на кира, че, да, обещанията, договорките и помощта за близките хора са много важни. Но ако ти искаш днес вечерта да си поседиш сама вкъщи, а приятелите ти настойчиво те викат на разходка, ти не си длъжна да излизаш с тях. И ако си имаш свои планове, съвсем не си длъжна да ги променяш (освен, разбира се, ако не е въпрос на живот и смърт). Помисли си първо искаш ли или не да направиш нещо, удобно ли е това за теб? И едва тогава взимай решение. Ако не ти се иска – това е нормално, можеш да откажеш. Самата аз се научих да правя това едва към 30-тата ми година, след като бях отделила толкова време за ненужни разговори, безинтересни компании, негативни емоции и обиди, излишни действия, направени просто от страха да не би да не угодя на някого. И това, разбира се, беше печален опит, без който щеше да е по-добре.

(следва)

Автор: Олга Уткина

Оригинално заглавие: Почти каждый день моя дочь жаловалась и страдала. 7 советов, как повысит самооценку в неуверенных в себе детей

Източник: https://mel.fm/vazhny_razgovor/3941870-diffidence

Извлечено на: 01.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s