7 съвета как да повишите самооценката на неувереното дете: част 2

Да изградиш отношенията си с дете, което сякаш постоянно те изнервя със своята неувереност, съвсем не е лесно. А дори и да успееш да сториш това, то тогава се появяват други проблеми. Детето се държи неуверено, често е тъжно и неволно и в главата ти се появява мисълта: всичко това е заради нашите предишни отношения. Олга Уткина, която вече е преминала през този непрост и за нея и за дъщеря ú период, споделя своите съвети как да повишим увереността на детето и да престанем да се виним за грешките във възпитанието от миналото:

Откакто осъзнах грешките си в миналото и започнах да изглаждам отношенията си с по-голямата ми дъщеря, ме тревожеше един въпрос: а ако всичко, което правя сега, вече е безполезно? А ако всички мои избухвания, критика и невнимание от първите години на живота ú вече са се отразили достатъчно и тя да си остане едно неуверено дете? Нито една книга по детска психология в това отношение не ме подкрепяше: навсякъде се говореше, че първите години се оказват от критична важност за детето в изработването и укрепването на увереността му в самото него и в изграждането на доверителни отношения с родителите му и със света. Излизаше, че ако се бях осъзнала твърде късно, то нищо вече не можеше да се поправи, независимо колко въвлечена, съчувстваща и мека да бях.

Именно в този момент на яростни терзания, у Кира се появиха проблеми в училище: тя започна все по-често да се прибира у дома тъжна. Стана ясно, че тя се е сприятелила със своя съученичка, която изведнъж започнала да я нагрубява. Това не бяха типичните училищни закачки, а по-скоро класически унизителни близки отношения. Например играят си двете на някаква настолна игра и Кира губи, както се случва понякога. Но приятелката ú казва: „Кира, ти играеш толкова лошо, а аз съм само с онези, които печелят.” Става и се отдалечава. На следващия ден играят на кукли, Кира е в добро настроение и си тананика. Приятелката ú обаче казва: „Замълчи, де! Не мога да те слушам, пееш ужасно!” Тази приятелка, иначе симпатично и умно момиче, вежливо, от добро семейство, се оказва, че може един ден да играе с Кира всяко междучасие, а на другия ден демонстративно да я игнорира. Почти всеки ден детето ми се оплакваше и страдаше, като постоянно разказваше колко непохватна и тъпа се чувства с това момиче и същевременно колко много иска да получи от нея похвали.

Това ме разкъсваше на части: чувствах се страшно виновна, понеже в такива отношения можеше да попадне само човек с крайно ниска самооценка. А от какво зависи детската самооценка? Разбира се, на първо място от отношенията вкъщи. Ето до какво бяха довели моите викове по детето, критиките ми, неприемането на неговите мнения и чувства.

И така, аз опитах да повиша самооценката на детето ми с експресен метод – започнах постоянно и много да я хваля. Буквално пеех като славей каква умница и красавица е тя, как прави всичко най-добре от всички, много по-добре от всичките ú злобни приятелки! Това обаче не даде никакъв ефект. Кира продължи да се чувства глупава и неспособна, все така страдаше от критиките и се опитваше да си спечели похвали. Аз отдавна спрях да повишавам тон, започнах да прекарвам с нея цялото си свободно време, справих се с ревността ú към по-малката ú сестра (и те станаха един прекрасен екип), обстановката вкъщи беше спокойна – без караници, викове и скандали. Но кира продължаваше да бъде неуверено дете, зависимо от чуждото мнение.

На нужната вълна ме настрои една книга за училището Самърхил – британско частно училище, изповядващо принципа на демократичното образование.

Нейният основател Александър Нил подробно описва своя път като учител и разказва за начина, по който общува със своите ученици. В Самърхил, по правило, се пращат да се обучават „трудни” деца – онези, с които не биха се справили родителите и обикновените училища. При това възпитаниците на Самърхил са основно образовани и заможни семейства, тъй като обучението в училището струва много пари.

Четях и разбирах все по-ясно, че всичко може да се поправи, ако преразгледам поведението си и приницпите ми на общуване с дъщеря ми. Нил описваше много тежки случаи: към него препращаха деца-подпалвачи и скандалджии, такива, които мъчат котета, други, които с месеци не се къпят, четвърти – патологични лъжци или пък крадци. В цялата история на училището обаче Нил не успява да помогне само на единични случаи. Всички останали деца при него ставали спокойни, щастливи и уверени (разбира се, ако родителите им впоследствие също проявявали готовност да преразгледат методите си на възпитание). Всъщност обаче всичко, което прави Александър Нил в Самърхил, е описано и от Юлия Гипенрейтер, Людмила Петрановска и в десетки други книги по детска психология: пълно приемане, стопроцентово доверие, меко, но ясно поставяне на границите, контрол на раздразнителността и на обидната критика, заслужена похвала, свобода на избора и позитивно мислене. Всичко това обаче на мен катастрофално не ми достигаше и аз да възприема тези линии на поведение, като ги преработя донякъде:

Виж съвет 1 тук.

2. Дадох на дъщеря ми свободата да избира

По-рано за мен беше важно да си кажа мнението по всеки въпрос: например много се ядосвах за това как се облича Кира. Критикувах избора ú на дрехи, тиках ú в носа онези дрехи, които смятах, че не се съчетават добре. Бях от тези родители, които казваха на децата си, обули нови обувки да не влачат краката си по улицата, да не скачат в локвите, защото ще намокрят новите обувки, да не ходят по тревата, тя оставя петна. Боже! Това е бил истински мрак. Едва сега разбирам, че изрядната понякога просто е опит да се компенсира недостатъчното внимание: вижте, аз съм добра майка, аз купувам на детето си красиви неща.

Сега Кира си избира съвършено нелепи съчетания от дрехи, но аз мълча. Това е нейният избор – така тя се чувства комфортно и уверено. Тя се търкаля по тревата, по земята и в пясъка, скача в локви и кал, катери се по дърветата. Разбираемо е, свободата на избора не се отнася само до дрехите. Започнах да се съветвам с нея дали иска да отидем в парка или на площадката; тя си избира отделно ястие за себе си на вечеря, ако иска такова, започнахме да ú даваме джобни пари, за да се научи сама да решава за какво и колко да похарчи. Свободата на избора не означава, че на детето всичко му е позволено. Всички основни решения както и преди взимаме с баща ú, но даваме на детето си правото на мнение за дребните неща в неговия бит.

(следва)

Автор: Олга Уткина

Оригинално заглавие: Почти каждый день моя дочь жаловалась и страдала. 7 советов, как повысит самооценку в неуверенных в себе детей

Източник: https://mel.fm/vazhny_razgovor/3941870-diffidence

Извлечено на: 01.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s