7 СЪВЕТА КАК ДА ПОВИШИТЕ САМООЦЕНКАТА НА НЕУВЕРЕНОТО ДЕТЕ: ЧАСТ 5

Да изградиш отношенията си с дете, което сякаш постоянно те изнервя със своята неувереност, съвсем не е лесно. А дори и да успееш да сториш това, то тогава се появяват други проблеми. Детето се държи неуверено, често е тъжно и неволно и в главата ти се появява мисълта: всичко това е заради нашите предишни отношения. Олга Уткина, която вече е преминала през този непрост и за нея и за дъщеря ú период, споделя своите съвети как да повишим увереността на детето и да престанем да се виним за грешките във възпитанието от миналото:

Откакто осъзнах грешките си в миналото и започнах да изглаждам отношенията си с по-голямата ми дъщеря, ме тревожеше един въпрос: а ако всичко, което правя сега, вече е безполезно? А ако всички мои избухвания, критика и невнимание от първите години на живота ú вече са се отразили достатъчно и тя да си остане едно неуверено дете? Нито една книга по детска психология в това отношение не ме подкрепяше: навсякъде се говореше, че първите години се оказват от критична важност за детето в изработването и укрепването на увереността му в самото него и в изграждането на доверителни отношения с родителите му и със света. Излизаше, че ако се бях осъзнала твърде късно, то нищо вече не можеше да се поправи, независимо колко въвлечена, съчувстваща и мека да бях.

Именно в този момент на яростни терзания, у Кира се появиха проблеми в училище: тя започна все по-често да се прибира у дома тъжна. Стана ясно, че тя се е сприятелила със своя съученичка, която изведнъж започнала да я нагрубява. Това не бяха типичните училищни закачки, а по-скоро класически унизителни близки отношения. Например играят си двете на някаква настолна игра и Кира губи, както се случва понякога. Но приятелката ú казва: „Кира, ти играеш толкова лошо, а аз съм само с онези, които печелят.” Става и се отдалечава. На следващия ден играят на кукли, Кира е в добро настроение и си тананика. Приятелката ú обаче казва: „Замълчи, де! Не мога да те слушам, пееш ужасно!” Тази приятелка, иначе симпатично и умно момиче, вежливо, от добро семейство, се оказва, че може един ден да играе с Кира всяко междучасие, а на другия ден демонстративно да я игнорира. Почти всеки ден детето ми се оплакваше и страдаше, като постоянно разказваше колко непохватна и тъпа се чувства с това момиче и същевременно колко много иска да получи от нея похвали.

Това ме разкъсваше на части: чувствах се страшно виновна, понеже в такива отношения можеше да попадне само човек с крайно ниска самооценка. А от какво зависи детската самооценка? Разбира се, на първо място от отношенията вкъщи. Ето до какво бяха довели моите викове по детето, критиките ми, неприемането на неговите мнения и чувства.

И така, аз опитах да повиша самооценката на детето ми с експресен метод – започнах постоянно и много да я хваля. Буквално пеех като славей каква умница и красавица е тя, как прави всичко най-добре от всички, много по-добре от всичките ú злобни приятелки! Това обаче не даде никакъв ефект. Кира продължи да се чувства глупава и неспособна, все така страдаше от критиките и се опитваше да си спечели похвали. Аз отдавна спрях да повишавам тон, започнах да прекарвам с нея цялото си свободно време, справих се с ревността ú към по-малката ú сестра (и те станаха един прекрасен екип), обстановката вкъщи беше спокойна – без караници, викове и скандали. Но кира продължаваше да бъде неуверено дете, зависимо от чуждото мнение.

На нужната вълна ме настрои една книга за училището Самърхил – британско частно училище, изповядващо принципа на демократичното образование.

Нейният основател Александър Нил подробно описва своя път като учител и разказва за начина, по който общува със своите ученици. В Самърхил, по правило, се пращат да се обучават „трудни” деца – онези, с които не биха се справили родителите и обикновените училища. При това възпитаниците на Самърхил са основно образовани и заможни семейства, тъй като обучението в училището струва много пари.

Четях и разбирах все по-ясно, че всичко може да се поправи, ако преразгледам поведението си и приницпите ми на общуване с дъщеря ми. Нил описваше много тежки случаи: към него препращаха деца-подпалвачи и скандалджии, такива, които мъчат котета, други, които с месеци не се къпят, четвърти – патологични лъжци или пък крадци. В цялата история на училището обаче Нил не успява да помогне само на единични случаи. Всички останали деца при него ставали спокойни, щастливи и уверени (разбира се, ако родителите им впоследствие също проявявали готовност да преразгледат методите си на възпитание). Всъщност обаче всичко, което прави Александър Нил в Самърхил, е описано и от Юлия Гипенрейтер, Людмила Петрановска и в десетки други книги по детска психология: пълно приемане, стопроцентово доверие, меко, но ясно поставяне на границите, контрол на раздразнителността и на обидната критика, заслужена похвала, свобода на избора и позитивно мислене. Всичко това обаче на мен катастрофално не ми достигаше и аз да възприема тези линии на поведение, като ги преработя донякъде:

Виж съвет 1 тук.

Виж съвет 2 тук.

Виж съвет 3 тук.

Виж съвет 4 тук.

  1. Научих се да оставям ситуацията да се развие и да се примирявам с последствията

Кира много обича да готви. В училище имат оборудвана голяма кухня, а на децата от първи клас позволяват да режат салата с истински ножове, всички заедно да правят пица, суши и супи. Преди у нас готвенето винаги беше една голяма неприятност: Кира искаше да сипе брашно, да разбива яйца, да отмерва захар, а аз си мислех само за миенето на съдовете след това и за чистенето, което ме чака. И започвах да досаждам и да критикувам: всичко ще разсипеш, дай аз, махни се оттук!” Не беше никак весело. Сега мисля по друг начин: на твоето дете му харесва да пече тези пайове, след това има много за чистене, но все пак това не се случва всеки ден! Може да седите в чистата кухня всяка на своето устройство, а може да се позабавлявате заедно, нищо че сте целите в брашно.

Да, ще има един час бардак, но това ще е време, през което детето може да се занимава с онова, което действително му се удава. Не си ли струва усилията тогава?

Изведнъж разбрах, че проблемът не е в това, че дъщеря ми не се интересува от нищо, освен от айпада си, както си мислех аз тогава. А в това, че онова, от което тя се интересува, е твърде неудобно за мен. И така ú оставаше единствено да си гледа айпада. Да готви? О, не, твърде много чистене. Химически опити? О, нямаме вкъщи оцет и сода, а не ми се ходи до магазина. Ами значи остава устройството. За мама е по-удобно, нищо че инициативата и страстта на детето са равни на нула.

(следва)

Автор: Олга Уткина

Оригинално заглавие: Почти каждый день моя дочь жаловалась и страдала. 7 советов, как повысит самооценку в неуверенных в себе детей

Източник: https://mel.fm/vazhny_razgovor/3941870-diffidence

Извлечено на: 01.02.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s