6 ФРАЗИ, С КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ ПРЕДИЗВИКАТЕ СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪРА …И ЦЕЛИ 9 НАЧИНА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ТОВА

Странно е нали как този подрастващ човек, който ни беше най-близкия до вчера, изведнъж се отчуждава от нас, започва да ни обижда, да се изнервя от дреболии, да крещи, да хвърля чорапите си навсякъде из къщи, да не чисти в стаята си и да не ни вдига телефона в два през нощта, когато майка му вече пие успкоителни. А не беше отдавна времето, когато той си купуваше енциклопедии, ходеше на занятия по робототехника, а учителите сипеха хвалебствия за него. Днес той тръшка врати, заявява, че Вие „изобщо не го познавате и никога няма да го разберете”, отказва да общува и да учи.

Ние, възрастните, искаме да знаем, че все още сме нужни на децата си – е, или поне дъщеря ни да мие след себе си съдовете и да се представя прилично в училище. Децата ни обаче настойчиво ни прогонват от своя живот, като едновременно с това правят всичко възможно да наранят чувствата ни, да ни ударят по емоциите, да нарушат покоя ни. Подрастващите искат едно, а родителите – съвсем друго и всички са уверени в правотата си. Именно това е моментът, когато родителите и подрастващите могат да се разделят завинаги и никога да не съумеят да възстановят чувството си за близост.

  1. „Аз по-добре знам какво да правя”

На подрастващите на 12-16 години често им изглежда, че те знаят всичко и че разбират този свят много по-добре от всеки възрастен. И разбира се, те се стремят към независимостта си. А първият признак на независимостта – това е доверието. „Аз мога да решавам сам кога да уча, с кого да дружа, кога да си лягам и какво да облека на партито”. Да, на подрастващите им се иска да имат ограничени задължения, но затова пък точно толкова права, колкото и възрастните. Родителите, от своя страна, знаят, че децата им имат склонността да се увличат и неумението да предвиждат последствията от поведението си, затова и искат да им помогнат, като ги контролират. За тяхно добро.

  1. „По-добре да учеше, а не да се тормозеше за глупости”

Подрастващите са уязвими, в тази възраст те търсят себе си, това е времето на самоидентификацията. Търсенето протича едновременно по всички направления: Кой съм аз? Умен или глупав? Красив или не чак толкова? Смел или страхлив? Какви са политическите ми възгледи? Житейските принципи? А ако се окаже, че съм недостатъчно добър? Ако никой около мен не ме обикне истински? А ако се случи още по-лошото: да не разбера какъв съм всъщност?

Има от какво да изгуби човек увереност, нали? През този период на човека най-вече му е нужно да бъде приет напълно. Вероятно феноменът на приемането е по-важен единствено в бебешката възраст, когато се формира базовото доверие към света след раждането. В периода на преходната възраст протича едно второ раждане – духовното. Ето защо през този период в тази посока се изразходва изключително много енергия

Родителите знаят, че само след няколко години детето окончателно ще порасне – ще отиде да учи, да работи, да строи своя живот. Ние искаме да видим резултата от нашите старания, да разберем какво сме постигнали като родители. Притесняваме се за бъдещето на децата ни, искаме да бъдем сигурни, че те ще постъпят в избрания от тях университет, ще бъдат заобиколени от добри хора, че самите ни деца ще са с чиста съвест. Натоварваме децата си със своите очаквания, макар и да знаем, че ще обичаме децата си всякакви. Те не знаят последното обаче или просто не вярват в нашата любов.

  1. „Вие изобщо не ме разбирате!”

Подрастващите са съсредоточени върху себе си и на практика не слушат никого. Затова пък им е нужно да бъдат изслушани. Затова в преходната възраст ние така често творим – пишем стихове, рисуваме, създаваме музика, на нас ни е толкова необходимо да съобщим за себе си на околния свят. Фактът на пренебрежението, когато не ни слушат, не се съобразяват с нас, не се интересуват от нашите ценности – ни наранява много дълбоко. Едно от най-разпространените оплаквания на децата от техните родители е: „те не ме слушат, игнорират ме, не ги интересува моето мнение и интересите ми, просто не ме разбират изобщо”.

Родителите, често от безсилие, продължават да четат лекции на децата си по повод тяхното поведение, повтаряйки безкрайно едно и също. Защото едва ли има възрастен, който да не разбира, че един 14-годишен човек не е наясно, че да пие алкохол е вредно, че да се крещи по родителите е грозно, а да се остава навън вместо до уговорения час цяла нощ е лошо. Както и да не осъзнава, че от резултатите на изпитите в училище зависи животът им занапред, това всяко дете знае още от първи клас. Няма смисъл постоянно да повтаряте правилата, децата от десет години слушат това и вероятно им е втръснало от това. Дошло е време да ги изслушате.

  1. „И защо въобще ми е нужно това?”

Подрастващите са в търсене на отговора на въпроса: „Защо е нужно всичко това?”. Културолозите, антрополозите, философите твърдят, че човек се отличава от животното по своята способност за рефлексия и за търсене на смисъл, той непрестанно търси отговор на въпроса защо живеем. Има няколко периода, през които ние се опитваме да намерим своето решение на тази задача и основният от тях е ранната младост. В процеса на търсене ние можем да достигнем до извода, че смисъл няма или да се впуснем във всички мислими и немислими експерименти с живота, психиката и здравето си. Подрастващите искат да намерят отговор на глобалните въпроси: накъде сме тръгнали, защо живеем, кое е добро и кое зло.

Родителите естествено се притесняват за бъдещето на децата си, постоянно припомнят „баналните неща” от типа на изпитите в училище (разбира се, те не са банални, но повярвайте – никой не се бои от матурите повече от самите ученици и не си струва да ги „мотивирате” по този начин, единствено усилвайки тяхната тревожност).

  1. „Изобщо не ми пука за утре”

На подрастващия му се струва, че съществува само днешният ден. Какво значение има какво ще стане с него, когато е на 35 години, ако тя утре не отиде на среща с онова момче. Какъв е смисълът да размишлява за кариерата си, ако днес неговите стихове или научен проект няма да оцени никой, дори и любимият му учител? Кой изобщо го интересува какво ще бъде утре? И съществува ли живот след 25-годишна възраст въобще?

  1. „Вие не сте ми никакви”

Подрастващите се стремят да се отделят от родителите. До 11-12 години човек опознава себе си, ориентирайки се според обратната връзка от близките му и от значимите за него възрастни – родителите, учителите. През този период се оформя „огледалното Аз”, защото ние самите сме една „огледална” реакция на обкръжението ни. След това настъпва времето „да станеш огледало” – започват опитите да се разбере кои сме всъщност самите ние. Затова е нужно максимално да се отдалечиш от онези, които са били около теб преди, да бягаш от родителите си, от техните ценности и авторитет.

До този момент родителите са привикнали към това да за известен период да са „полубогове” в очите на своите деца. Разбира се, след седмата година на детето тази божественост е започнала да понамаляла, но уважението и любовта са устанали и това прави приемането на факта на отхвърлянето като особено болезнен. Всъщност обаче любовта не си е отишла, а да върнеш детето към себе си е много по-просто, ако не го задържаш, но в същото време си винаги готов да го посрещнеш, когато то се завърне. (Как да успеете в това, четете в следващата публикация)

(следва)

Автор: Ирина Беляева, психолог

Оригинално заглавие:  6 ФРАЗ, С КОТОРЫХ ТОЧНО НАЧНЁТСЯ СКАНДАЛ С ПОДРОСТКОМ 
… и целых 9 способов, как его избежать!

Източник: https://mel.fm/otnosheniya_s_detmi/3586247-high_school

Извлечено на 30.01.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s