Психолозите са по-болни от пациентите си

Подобно заявление едва ли може да удиви някого. Но, моля кажете, на кого още в детството ще му хрумне да се вглежда в себе си или в околните? Защо ще му е нужно, ако всичко си е добре и така? Обикновено това желание (да надникваш в себе си или в някой друг) се появява, ако в теб или в другите виждаш проблем, който искаш да решиш. Ето така се появяват психолозите.

Останалите деца гледат не навътре в себе си (или в родителите си), а навън, към онзи радостен свят, съветски или постсъветски. Към онези строителни кранове, към Космоса, към Стругацки или Крапивин. Там, навън, са доброжелателните им съученици и внимателните, търпеливи учители. Петиците и шестиците. Младата и красива майка, която радостно идва от работа вкъщи, а вечер никога не е уморена, незнайно как. Таткото, който успява през уикенда да посети група за дърворезба, бабата, която съвсем не е лоша (и, между другото, не се кара с родителите). Кучето, котката, папагалът, които никога не умират – или живеят вечно или просто незабележимо старото куче се сменя с ново.

Вие не мислите за това, погледът Ви е насочен към бъдещето. Да станете учител, лекар или инженер е уважително и разбираемо. Или строител. Или какъвто си поискаш, та никой не те притиска в нищо. Ако Вие имате такова детство, какъв психолог ще станете, питам?

Психолозите се получават иначе. Татко отсъства или той е мрачен и изчезва често. Или непонятно защо не говори с мама с месеци. Когато се връща вкъщи (много късно), той крещи неразбираемо и шумно хвърля предмети навсякъде. А сутрин мама е насинена. Или с татко всичко е наред, но майка Ви по неясни причини не може да работи, а само седи вкъщи и плаче в кухнята с години. Или пък баба Ви е болна и много години всички ходят на пръсти при нея в стаята ú. Или родителите Ви отиват всеки при своя любовник, а за баба Ви се грижите Вие още примерно пет или десет години. Да продължавам ли?

И, разбира се, Вие ставате психолог. Защото от петгодишен Ви е съвършено непонятно защо се случват тези неща вкъщи и защо Вие чувствате всичко това, което чувствате. А така Ви се иска всичко да е иначе и да чувствате нещата като Вашите доброжелателни съученици. Не се получава обаче. Какво можете да направите? Вие започвате да се вглеждате в себе си, да търсите отговор как работи психиката в определени условия и как можете да си помогнете, така че да Ви стане поне малко по-леко. И така ставате психолози. За които след това говорят, че самите те са болни. Може и да е истина, кой знае.

Когато обаче се сблъскате с развод, депресия, тежък конфликт на работа, жена-шизофреничка или внезапно откриете, че партньорът Ви изневярява отдавна или че сте загубили общия език с детето си, тогава търсите по навик отговора на възникващите въпроси у Стругацки или Крапивин, но не ги намирате. И така се налага да се допитате до психолога. Който се оказва, че е готов, защото вече е бил там, където сега сте Вие. Той притежава отговорите на Вашите въпроси.

Горе-долу така се случва всичко.

Автор: Полина Гавердовская, гещалт-терапевт, Руска федерация

Оригинално заглавие: Все психологи сами больные

Източник: http://gaverdovskaya.ru/public/essay/story1856.htm

Извлечено на: 30.01.2018 г.

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s