Задачата на индивидуацията се заключава именно в постигането на цялостност, а не на добротa, на чистота или на щастие – 15 изпълнени с реализъм цитати на Джеймс Холис

Джеймс Холис е юнгиански аналитик, преподавател и писател, специализирал в Институт „К. Г. Юнг“ в Цюрих, Швейцария. Той е първият председател на обучителната програма на Института „К. Г. Юнг“ във Филаделфия, САЩ, бивш изпълнителен директор на Юнгиански образователен център в Хюстън, Тексас, изпълнителен директор на Вашингтонското юнгианско общество. Автор на 14 книги и повече от 50 статии. Книгите му са преведени на 18 езика.

Задачата на индивидуацията се заключава именно в постигането на цялостност, а не на добротa, на чистота или на щастие.

Състоянието на човека, намиращ се в средата на житейския път, по нещо напомня това да се събудиш съвсем сам на един кораб, плаващ в бурно море и до самия хоризонт да не виждаш земя. Остават ти три възможности: да продължиш да спиш, да се хвърлиш в морето или да скочиш на щурвала и да поемеш управлението на кораба.

Същността на близките отношения се заключава в това, че те никога не са по-добри от отношението към самия себе си. Начинът, по който се отнасяме към самия себе си, определя не само нашия избор на Другия, но и качеството на отношенията ни с него. Фактически всяка една близост леко открехва завесата към онова какви сме били в началото на сближаването ни. Така всички наши отношения симптоматично отразяват състоянието на вътрешния ни живот и нито едно от тези взаимоотношения не може да бъде по-добро от отношението ни към собственото несъзнавано.

 „Разбираемо е, че самият родител често се оказва дете на несъвършени родители и всичко, което той може е да създава образци от натрупания му собствен детски опит и да го предава на своето дете. Така, от поколение към поколение, се наследява травматизираната, измъчена душа.

Повечето от нас са възпитавани да бъдат добри, а не истински, да се приспособяващи се, а не надеждни, да са адаптивни, а не уверени в себе си.”

Пред нас е сложният избор: тревога или депресия. Ако се вслушаме в зова на душата си и направим крачка напред, можем да изпитаме много силна и остра тревога. Ако се откажем да направим тази крачка и потиснем душевния порив, ще изпитаме депресия. В този сложен случай следва да изберем тревогата, доколкото този избор е, в крайна сметка, пътят, водещ ни към личностово развитие, докато депресията е избор, водещ ни към безизходицата и неудачата.

Колкото по-висока е нашата професионална квалификация и колкото по-успешни ставаме в реализацията си, толкова по-ограничени се оказват нашия общ светоглед и личността ни. Обществото ни поощрява и възнаграждава за това и ние встъпваме в сделка, доколкото ни е по-лесно да следваме своята доминираща ориентация, отколкото да се борим с онова, което предизвиква трудности или вероятно няма да получи социално одобрение.“

Когато взаимодействаме с  различни хора, трябва да си зададем въпроса: „Какво от това, което очаквам от този човек, аз трябва да направя сам?

 “Да живееш собствения си живот е достатъчно сложно и бихме били в услуга на другите, ако се концентрираме върху собствената си индивидуация, а не упорстваме и не се опитваме да натрапим на другите своето разбиране как трябва да се живее.

Нито един човек няма да посети кабинета на терапевта, ако работят неговите адаптивни стратегии на поведение. Терапията започва тогава, когато те търпят крах.”

Мъжеството не означава отсъствие на страх – то е усещането, че има нещо по-важно от онова, което предизвиква у нас страх.

В съвременното общество се появи някаква нова ортодоксия, която понякога наричат „позитивно мислене”. В своето най-лошо проявление, този патентован оптимизъм дава възможност да си зариваме главата в пясъка, да отричаме вездесъщността на страданието и да се крием под черупката на невъзприемчивостта към чуждата болка, за да обезпечим своето емоционално преживяване.

 „Осъзнаването се случва единствено чрез страданието – без страданието, приело една или друга форма (физическо, емоционално или духовно), ние се задоволяваме с предишните правила, с удобните навици и зависимости.“

 „Вероятно никой друг социален институт не е обременен с толкова несъзнавано както брачния. Много малко са онези, които на брачния олтар осъзнават несъразмерността на своите очаквания. Никой няма на глас да сподели своите далечни планове: „Смятам, че ти си смисълът на живота ми”, „Надявам се, че винаги ще бъдеш до мен, когато имам нужда от теб”, „Мисля, че ти ще можеш да четеш мислите ми и да предвиждаш желанията ми”, „Вярвам, че ще изцелиш раните ми и ще допълниш всичко онова, което ми липсва в живота”, „Уверен съм, че ще ме допълниш и ще ме направиш цялостна личност, изцелявайки изтерзаната ми душа”. И така както една приветствена реч не бива да се посвещава на търсенето на вечни истини, така и пред олтара не бива да се излагат тайните планове на младоженците. Другият човек в двойката силно ще се смути, ако партньорът му му признае, че тези очаквания са всъщност непостижими за първия. Под бремето на подобни очаквания се разпадат повечето от браковете, а онези, които се запазват, често са неуспешни при все ова. Романтиката се подхранва от разстоянието, въображението, проекциите. Съпружеските отношения, от своя страна, се подхранват от рядка социална кашица, състояща се от сходства в интересите, постоянство в отношенията и от съвместния живот.

Съвместният живот с другия обаче автоматично елиминира множество проекции. Човекът, на когото сте доверили душата си, смятайки го за най-близкия Ви, се оказва точно толкова смъртен, колкото и Вие. Той се страхува от нещо, нуждае се от нещо и на свой ред проектира върху Вас тежкото бреме на своите очаквания. Изобщо близките отношения се явяват тежко бреме, защото всеки участник в тях се опитва да намери онзи Най-близък друг човек, ролята на когото в миналото е изпълнявал неговият родител.

„Ако развитието на човека се възпрепятства от неговата предишна система от ценности, която го лишава о сили, то тази ценностна система трябва да се изстрада, да се включи в съзнателния избор на човека и да се преживее.”

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s