Как протича работата на психолога с малките деца?

Често родителите питат как всъщност работи психологът с малки деца? Въпросът е напълно основателен – психологическата работа с малки деца се отличава значително от тази с възрастни. С децата е невъзможно да седите в продължение на час и да разговаряте за онова, което ги безпокои. Децата често не могат да изразят с думи своите мисли и чувства, да обяснят какво се случва с тях, какво ги тревожи, разстройва, радва или плаши. Освен това за детето е твърде трудно в течение на час да седи неподвижно – на него му се иска да се движи, да изследва и да усвоява новото пространство. Предвид това е много важно психологът да не ограничава детето в неговите движения, а точно обратното – да му даде възможност да се отпусне и да действа спонтанно.

Поради тези особености на работата с деца, психолозите използват активно в контакта с малките си клиенти арт-терапия (рисуване, моделиране, апликации, ландшафтно изкуство и др.), приказкотерапия, пясъчна терапия, а също така и игрова терапия, върху която ще спрем вниманието си в тази статия.

Игровата терапия се провежда в специално организирано пространство, което предоставя достатъчно място, удобно е за детето и то може безопасно да се движи, да седи и да лежи на пода. В помещението е добре да има достатъчно много специално подбрани играчки: къщи, кубчета, фигурки на хора и животни, домакински съдове, мебели.

По време на игровата терапия детският психолог предлага на детето да построи нещо или да направи всичко, което желае, с любими за него предмети: кубчета, конструктор, животни, човечета. Детето започва да създава нещо, като следва своето вътрешно усещане. Без да подозира за това, то започва да пресъздава с помощта на подръчни материали някои сюжетни линии от своя живот и житейски ситуации, които в конкретния момент го тревожат и вълнуват – детето проектира своите вътрешни състояния, чувства и идеи в игровото пространство.

За незапознатия наблюдател външно този процес може да изглежда просто като детска игра. Психологът обаче гледа на този процес по съвсем различен начин – той непрестанно анализира онова, което прави детето, и му помага да се справи с преживяваните от него вътрешни конфликти, страхове и други чувства.

Задачата на детския психолог е преди всичко да помогне на детето да разбере какво се случва в тази игрова ситуация и как то би искало да се промени тя. За да разберем това, можем да предложим на детето „да оживи” фигурките, така че те да се задвижат, да заговорят. Така детето може да разиграе вълнуващи го сюжети. На психолога постепенно му се изяснява какво тревожи най-силно детето в конкретния момент, как то възприема дадени отношения или значими хора в живота му, какво то иска всъщност да им каже или да направи с тях. Специалистът може да участва в играта от името на някакъв персонаж, избирайки го според проблема, с който детето е дошло на консултация.

С помощта на такава игра е възможно на първо място да се диагностицира какво става с детето и защо се случва това. На второ място, психологът помага на детето чрез играта да разбере и осъзнае своите чувства, тези на другите, а и да научи нещо ново.

Родителите също могат да бъдат в известен смисъл психолози на своите деца, устройвайки домашна сесия игрова терапия. Какво е нужно за това?

Постарайте се преди всичко да сте търпеливи и предложете на детето „да построи нещо” и „да сложи някое човече вътре”, а Вие просто седнете или легнете до него и наблюдавайте процеса. Обикновено самото дете си казва какво то прави, какво строи и кой живее там. Вие можете също да му задавате въпроси като „А това кой е?”, „Той какво прави тук?”, „За какво му е да прави това?”, „А как се чувства той?”, „Какво иска?” и т.н. Избягвайте въпроса „Защо”, понеже на детето често му е трудно да отговори на така поставен въпрос.

Най-важното е да не натрапвате никакви сюжети на детето, да не го учите как и какво трябва да прави, как да действа „правилно” с един или друг персонаж. Добре е също така да не коментирате критично това, което разиграва детето, дори когато някой от персонажите може да остане без дом, да си крещи с друг или да се бие дори. Всичко това детето неслучайно пресъздава в играта си и отразява потребността на детето в конкретния момент от това да преживее, да разбере нещо. Просто наблюдавайте, бъдете до детето, задавайте му въпроси. Детето ще Ви разкаже много неща и вероятно това ще Ви помогне да го разберете по-добре.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s