Да си имаш ученик не е трудно: 15 златни съвета към родителите на малкия ученик (1-4 клас)

Всеобщата представа на повечето неопитни родители, които тепърва се сблъскват с предизвикателството, наречено училище, е, че ще бъде трудно. Със сигурност има трудни моменти, със сигурност стресът е за всички в семейството и промяната в начина на живот и изискванията на средата към детето присъстват. Опитът обаче показва, че повечето деца се адаптират много по-лесно към училище, показват добри постижения и демонстрират приемливо поведение, когато родителите спазват някои прости правила за общуването с малкия ученик (1-4 клас) и за организацията на времето на детето. Ето ги и нашите препоръки:

  1. Будете детето по спокоен начин. Вашите усмивка и нежен глас ще му дадат обещанието за един хубав ден. Не започвайте да бързате от самото ставане, не се дразнете за дреболии, опитайте се да не го укорявате за това, че не прави всичко, както Вие искате.
  2. Не пришпорвайте детето. Умението да планирате добре времето е основно Ваша задача и не винете детето, ако не успявате да се справяте с нея ефективно.
  3. Не пращайте детето на училище без да е закусило, ако то обича да се храни рано сутрин. Все пак до училищната закуска ще му се наложи да поработи много. Убедете се, че преди да тръгне детето е пило и достатъчно вода.
  4. Когато го изпращате, не го предупреждавайте: „Не се разсейвай.”, „Дръж се добре.”, „Не искам да виждам днес лоши оценки и забележки”. По-добре му пожелайте успех, приятен ден, поободрете го, намерете за него няколко нежни думи – все пак му предстои труден ден.
  5. Забравете фразата:  „Каква оценка получи днес?”. Посрещайте детето след училище спокойно, не го засипвайте със стотици въпроси, дайте му време да се отпусне (спомнете си как Вие самите се чувствате след тежък работен ден и часове наред общуване с хора). Ако детето е прекалено възбудено и иска да сподели с Вас нещо, не го спирайте, не отлагайте за по-късно, изслушайте го – това няма да отнеме много време.
  6. Ако видите, че детето е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте. Нека първо се успокои, тогава то само ще Ви разкаже всичко. Най-добре е в тези ситуации да използвате техниката на активното слушане. 
  7. Когато се срещате с учителя за разговор по повод Вашето дете, избягвайте да търсите директно конфронтация и нека по възможност разговорът да протича в отсъствието на детето. Когато се върнете вкъщи, помнете, че ругаенето и наказанията няма да научат на нищо детето. По-добре обсъдете с него случилото се и го стимулирайте да помисли как може да оправи ситуацията.
  8. Ако децата Ви си учат уроците вкъщи, а не посещават занималня, след училище са им нужни 2-3 часа отдих (а в първи клас е добре и да поспят час-час и половина), за да си възстановят силите. Най-доброто време за подготовка на уроците е от 15:00 до 17:00 часа. Заниманията вечер са безполезни, по това време за детето е сложно да запомни или усвои нещо и на другия ден ще се налага, така или иначе, ученето да започва отначало.
  9. Не заставяйте децата да си учат всичко на един път без почивка – на всеки 15-20 минути занимания на тях са им нужни по около 10-15 минутки почивка. По време на тези почивки е добре детето да стане и да се пораздвижи, да се поразсее.
  10. Не „висете на главата” на детето, докато то учи. Дайте му възможност да поработи само, а вече ако е нужна Вашата помощ, тогава се включете и бъдете търпеливи. Спокойният тон, подкрепата („всичко ще ти се получи”, „браво, справи се отлично”, „хайде да опитаме заедно”, „нека ти помогна”), похвалата (дори ако не се получава идеално все още) са необходими. Не поставяйте акцент на оценките.
  11. Опитайте се да избягвате поставянето на условия в общуването с детето („Ако не направиш това…” или „Ако направиш това …”). По-добре използвайте друга формулировка: „Когато си научиш уроците, ще можеш да …“ Подобна формулировка очертава на детето определена последователност от събития. Когато се случи събитие „Y”, то ще настъпи събитие „X”. Пример: „Когато се наобядваш, ще можеш да си изядеш десерта” и „Когато си научиш уроците, ще отидем заедно на разходка”.
  12. И, разбира се, нашето любимо златно правило: опитвайте се в рамките на деня да намерите поне половин час, когато ще принадлежите напълно на детето и няма да се отвличате с работа по дома, компютъра, телефона, телевизора и с общуване с другите членове на семейството. Това време аз наричам „Времето за разума, душата и тялото на детето”. Какво ще правите заедно определяйте спрямо интересите на детето.
  13. Отнасяйте се с внимание към оплакванията на детето от главоболие, умора и общо неразположение. Често това са обективни показатели за умора и трудности в учебния процес.
  14. Имайте предвид, че даже „съвсем големите” деца (а ние често казваме, че „вече са големи” 7-8-годишни деца) все още обичат приказката или песничката преди съм, ласкавото погалване по главата. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат напрежението, натрупано през деня, и спокойно да заспят. Старайте се да не им напомняте неприятни неща преди да си легнат, да не изяснявате отношения, да не обсъждате контролното на следващия ден и т.н.
  15. Изберете с всички възрастни вкъщи единна тактика за общуване в семейството с детето,  а ако имате разногласия, разрешавайте ги в негово отсъствие. Ако нещо Ви притеснява в родителския Ви подход, посъветвайте с учителя на детето, с лекаря, с училищния психолог, прочетете статиите от нашия сайт, а можете също и да участвате в семинарите и тренингите ни на тема учене, училищен живот и общуване с детето. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s