Психотерапията, достъпна за всички ни: въведение в танце-двигателна терапия

Съвремието ни се характеризира с възникването и бурното развитие на един социален феномен, който можем да наречем масово танцуване и който се проявява с все по-изразената роля на битовите танци в структурата на масовата култура. Танцът вече е органична част от живота ни. Той е начин за прекарване на свободното време и вид спорт, но също така носи зрелищност и е добър метод за релаксация. Танцът е ефективно средство за инкултурация на човека, явява се универсален език за общуване и играе важна роля при формирането на идеалите, ценностите, а също така на вътрешния и външния облик на човека.

Прилагането на танце-двигателни методи в психологическата работа е обусловено от все по-засиления интерес на хората към различни видове танци – спортни, модерни, фламенко, танго, ориенталски тани и др. През последните години значително нарасна броя на психолозите, които използват в практиката си различни видове танци, танце-двигателни методи и техните съставляващи.

Все по-често се използва и съчетанието танце-двигателна терапия, при това в различни варианти: танц-терапия, танцувална терапия, денс-терапия, ТДТ и др. Често обаче тези, които употребяват посочените названия, далеч невинаги разбират какво явление стои зад тях.

Съществуват няколко различни дефиниции на танце-двигателната терапия (ТДТ):

медицинска – танце-двигателната терапия се разглежда като разновидност на физическата култура, лечебната гимнастика или шейпинга. Към тази дефиниция могат да бъдат приобщени техники като Пилатес, тези на Александър и Фелденкрайс или немного известното засега направление у нас – центриране на тяло и ум (BMC, body-mind centering);

ню-ейдж – танцът като екстаз (екстатичен танц), танцът като медитация и т.н.;

психологическа – танцувалните техники са вплетени в контекста на тренингите за личностно развитие, включват се в груповата и индивидуалната терапия.

В тесен смисъл танце-двигателната терапия е „вид психотерапия, която използва движението за развитие на социалния, познавателния, емоционалния и физическия живот на човека” (официално определение на американската асоциация по танце-двигателна терапия – American Dance Movement Therapy Association – ADMTA).

Анализът на съвременната литература по психотерапия и психокорекция позволява да се направи заключението, че теорията на танце-двигателните методи като методи за психично въздействие е недостатъчно разработена. Според Б. Д. Карвасарски методите за психично въздействие върху личността и групата чрез танц и движение се разглеждат като особена форма на човешкото поведение, отразяваща в себе си взаимоотношенията със средата.

Танцът и движението се използват в целокупната история на човечеството като способ за установяване на контакт, за освобождаване от натрупаното напрежение, за достигане на изменени състояния на съзнанието, както и за личностна трансформация в някои култури. Отбелязва се, че танцът помага да се отпуснат аутистичните пациенти, което значително повишава ефективността на психиатричното лечение (М. Чейз по: Payne, 1992) и води към по-голяма емоционална и сетивна свобода на личността (Дункан, 1992).

Известно е, че танцът отразява личностните особености и поведенческите модели на човека, структурата и характера на неговите междуличностни контакти, т.е. отношението към себе си и другите […]

В танца намират проявление структурата и особеностите на взаимоотношенията в групата, екипа, обществото (З. А. Абрамова, Л. Д. Блок, М. А. Волошин, Э. А. Королева, В. В. Козлов, В. Л. Круткин, С. Н. Куракина, В. А. Лабунская, Е. К. Луговая, Т. А. Шкурко и др.). Изучаването на социално-психологическите характеристики на влиянието на танце-двигателните методи върху личностните особености и междуличностната комуникация позволява грамотната употреба на танца в социалната, социално-психологическата и корекционната работа на специалисти с различен ранг и профил.

Чуждестранните изследователи на танцовата теория и танце-двигателните методи отбелязват, че танцът и движенията позволяват да се разкрие съдържанието на Аз-образа (M. Berger, R. Laban, F. Lefco, J. MacDonald, V. Melatic, A. Noak, G. Silk, A. Stark, S. Stocley, P. Tosey и др.). Идентичността като вътрешна непрекъснатост и тъжественост на психичната същност се формира под влиянието на отношенията на човека с вътрешната и външната среда и е свързана с неговата позоция по отношение на социалната доминанта (Т. С. Баранова, Л. Г. Ионин,  Л. Качанов, Г. У. Солдатова, В. А. Ядов и др.). Отношенията на Аз-концепцията и физическото Аз (телесния Аз-образ) се тълкуват с помощта на редица психотерапевтични и социално-психологични концепции. В литературните източници социално-психологичната природа на телесния Аз-образ се анализира от гледна точка на изучаването на емоционално-сетивното и психосемантичноо съдържание на невербалната комуникация. Изследването на познавателните компоненти на телесното съзнание, както и влиянието на субкултурите върху формирането на телесния Аз-образ се случва предимно в рамките на теориите за комуникацията и социалното познание, като извън изследователския фокус остават взаимовръзките между психичните и социално-психичните характеристики на личността (Козлов, 2001).

Задължително условие за структуриране на цялостен Аз-образ е необходимостта човекът да „присвои” своето тяло с неговото вътрешно и външно (социално и културно) съдържание. Осъзнаването на Аз-образа е невъзможно без формирането у личността на система от осъзнати възприятия за социално-психичната природа на телесния Аз-образ (Козлов, 2001). Самите възприятия са немислими без в тях да бъдат „въвлечени” движенията, усещанията, чувствата и мислите, разгръщащи се в границите на социокултурния доминант.

Целителният потенциал на танца, неговото хармонизиращо въздействие върху индивидуалното и груповото съзнание са известни още от предисторическите времена. На практика във всички световни култури танцът, наред с дихателните техники, пеенето и използването на психеделици, е вплетен в ритуалите и ежедневния живот. Като част от ритуалите танцът се явява своеобразен мост между „хаоса и космоса”, той е въплъщение на единството и многообразието на отношенията между човека, обществото и обкръжаващата среда. Тази идея намира краен израз в индийския мит за съществуването на света, представен в божествения танц на Шива.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s