Автентичното движение на Джоан Чодороу /Из „Трите гранд дами на автентичното движение“/

Юнгианският аналитик Джоан Чодороу също е с особен принос в развитието на метода Автентично движение. Тя смята Автентичното движение за двигателна форма на „активното въображение”, една от техниките на аналитичната терапия.

Джоан Чадороу се обучава при пионерите на танце-двигателната терапия Труди Шууп и Мери С. Уайтхаус, а също така завършва Института К. Г. Юнг в Лос Анджелис. Тя е президент на Американската асоциация по танцова терапия (American Dance Therapy Association) в периода 1974-1976 г. и автор на книгата „Въображение в движение: танцовата терапия и дълбинната психология” (Dance therapy and Depth Psychology: The Moving Imagination”, 1991)

Чодороу разграничава два подхода в индивидуалната танце-двигателна терапия: структурен и автентичен. В първия случай се работи с конкретни форми на движение, като предлагаме на клиента да разшири своя речник от движения и т.н. Във втория – следваме развиващия се процес, като поддържаме неговата безопасност. Д. Чодороу вижда две направления при работата с движението – движението може да изразява психични съдържания (експресия) или отклик (импресия). В реалния процес тези възможности се пресичат и поддържат една друга. Източници на движението могат да бъдат както усещания, така и образи, но те могат да произлизат от различни области на безсъзнателното. Чодороу използва Автентичното движение изключително в терапевтичен контекст, ето защо отделя особено внимание на терапевтичните отношения, доверието, безопасността, преноса и контрапреноса.

Силните образи, чувста и спомени могат да се появят благодарение на самопораждащите се движения и отношения. Доколкото процесът включва използване на тялото за проява на въображението, той може да води движещия се към комплекси, източниците на които се проследяват назад още в сензомоторния период на детството. Преживяванията на Движещия се и на Свидетеля са преплетени, доколкото задачата на терапевта-свидетел е психичната поддръжка на движещия се и емпатичното огледално отразяване (Chodorow, 1982).

Чодороу работи много с теорията за първичните афекти на Л. Стюарт и отделя особено внимание на взаимодействието между съзнателното и безсъзнателното в процеса на Автентичното движение:

Макар импулсът към движение да може да се появи в безсъзнателното, тялото, което позволява на импулсите да се проявяват, остава вкоренено в реалността на своето съществуване. Самото движение създава проприоцептивна (отнасяща се до вътрешните усещания, свързани с движенията и положенията на тялото в пространството – бел. автор) и кинестетична обратна връзка […] – срещайки се, импулсите на безсъзнателното и на телесното Его истински учат взаимно и се обогатяват едни от други” (Chodorow, 1982).

За работата с Автентичното движение като форма на „активно въображение” ще разкажем повече в главата „Автентичното движение като форма на психотерапия”, а за концепцията за източниците на движение в главата „Седем източника на движение”.

Всяка една от тези три жени има свой уникален принос за развитието на техниката на Автентичното движение. Те трите полагат основите и предлагат пътища за развитие на този метод, като така допринасят за разпространението му по целия свят.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s