Автентичното движение на Мери Старкс Уайтхаус /Из „Трите гранд дами на автентичното движение“/

Трите гранд дами на автентичното движение: Мери Старкс Уайтхаус, Джанет Адлер и Джоан Чодороу

Автентичното движение води началото си от три майки-основателки, три открояващи се жени, всяка от които има неоценим принос в полагането на основите, в развитието и разбирането на тази практика. Това са американките Мери Старк Уайтхаус, Джанет Адлер и Джоан Чодороу.

Мери Старкс Уайтхаус

В млада възраст Мери Старкс Уайтхаус (1911-1978) изучава танци и журналистика в Wellesley College, Масачузетс. След като завършва обучението си, тя заминава за Германия, за да танцува със знаменитата представителка на немския експресионистки танц Мери Вигман. След завръщането си в САЩ, Мери Старкс Уайтхаус работи и с Марта Греъм – една от родоначалничките на танца модерн. Междувременно Уайтхаус се омъжва, ражда две деца и се премества да живее в Калифорния. През 50-те години преподава танци и преминава през юнгианска анализа.

В някакъв момент основният фокус на нейните интереси се премества от танца към процеса на преживяване на движенията. „Особено важен бе денят, когато аз разбрах, че не преподавам Танц, а уча Хора… Разбрах, че моят основен интерес е насочен не към процеса, а към резултатите, не към изкуството, а към този друг начин за развитие на човека” (Whitehouse, 1995).

Работата на Уайтхаус оказва значително влияние върху много нейни студенти и колеги, включително танцьори, терапевти и преподаватели и получава развитие в американската и европейската практика.

Когато през 50-те години Уайтхаус променя своята танцувална ориентация от художествената й страна към личностния ръст и развитието в танца, Уайтхаус поставя началото на голямото дело на своя живот – преживяването и описването на процеса на „движение и преживяване на движението” (moving and being moved).

Изглежда съществуват два противоположни типа хора. От гледна точка на психологията, мога да ги опиша като един тип, който е погълнат от безсъзнателното и друг, който е откъснат от него… Първият тип има нужда от свободата да импровизира. Тези хора не признават определена форма, патерн на движение или каквото и да било друго ограничение, освен онова, което те привично използват и в началото на активността си могат да изпълняват само упражнения, които не изискват точност… От другата страна на везните се намират хората, които не могат да си представят движение, ако то не е иницирано съзнателно и целенасочено. Те полагат значителни усилия да разберат точно онова, което правят и са най-щастливи в рамките на упражнения, патерни и форми… Свободата на движението ги плаши, вместо да ги радва, доколкото те „не знаят какво са длъжни да правят” и дори и да се движат, се чувстват притеснени в това” (Whitehouse, 1995).

В този вид движение, основано на принципите на юнгианския анализ, пациентите изразяват чрез танца своите вътрешни образи, което им помага да разберат движещите сили в тяхното минало и настояще.

Изпълнено със силни емоции, нашето тяло безпогрешно реагира на тези емоции. И тези движения по правило са еднакви при всички… Ние не прегръщаме и не подскачаме, когато сме угрижени, не се разхождаме из стаята, когато чуваме силен звук, който ни плаши. Самите ни движения изразяват същността на нашите реакции, дори и да не ги осъзнаваме в явен вид. Именно в този момент се ражда танца. Независимо каква форма той приема, към кои традиции принадлежи, първоначално той възниква като настоятелна потребност да се движиш в отговор на сетивните импулси, които се зараждат в по-дълбоките слоеве отвъд дуите и тези слоеве се явяват безсъзнателни безформени. Те могат да станат осъзнати и да придобият форма, когато възникне самото движение. Танцът не е просто движение, но движение като нещо определено. Танцьорът – аз имам предвид всички, които танцуват, незадължително професионалистите – това е човек, при който този позив към движение се усеща като физическа и емоционална потребност, потребност на душата му да прояви себе си навън именно по този начин. В процеса на танца той чувства себе си истински свят, съставен не от обекти и цели, а от сили, енергии, положения. Природата на тези сили, качеството на тази енергия може да се усети посредством движението” (Whitehouse, 1995).

Разработвайки своя подход към движението, Мери Старкс Уайтхаус обучава студентите в това да осъзнават специфичните двигателни импулси, които имат качеството на телесни сетивни усещания: „Следването на вътрешното усещане, позволяването на импулса да приеме формата на физическо действие – това всъщност е активното въображение в движението, съответно на следването на визуалния образ в активното въображение. Това са най-драматичните психофизически връзки, достъпни на съзнанието” (Whitehouse, 1963).

Уайтхаус се интересува също от визуалните образи, които възникват по време на двигателния опит, както и от образите, почерпени от спомените, сънищата и фантазиите. Образите могат да са на божества, хора, животни, растения и минерали и независимо от техния вид, Уайтхаус поощрява студентите, оставайки в собствените си тела, да взаимодействат с вътрешните ландшафти и същества, които се появяват в тях. Има моменти, когато образите изглежда сами желаят да се въплътят в тялото, сякаш образът може да бъде по-добре опознат, ако влиза в тялото на движещия се. Тогава студентите преживяват не само „танц с образ”, но и позволяват за известно време вътрешният да ги води в танца.

Уайтхаус прилага принципа „да се пропуска усещането през тялото” към своята работа в двигателната терапия, старателно избягвайки думата „танц”, която служи за обозначаване на резултата. Тя се стреми към развиване на кинестетичното осъзнаване, въплътено във вътрешното усещане. Уайтхаус използва също юнгианския метод на „активното въображдение”, за да привлече свободните асоциации към движението – така се дава възможност на всички нива на съзнанието и безсъзнателното да пораждат жестове, импулси и движения. Тялото се превръща както в средство за изразяване, така и в своеобразно устройство, от което звучи музиката на дълбинното усещане за себе си.

Самата Уайтхаус използва термина „движение в дълбочина” (movement-in-depth – дълбинно, цялостно движение), за да опише своя подход.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s