Как да се справим с разглезеното дете?

Дъщеря ми претърпя сериозна операция на сърцето в кърмаческа възраст. Операцията мина успешно, но и до днес аз се тревожа за малкото й сърце, заради което често й позволявам повече неща вероятно от необходимото. Но изглежда, че моите вълнения по повод нейното здраве се трансформираха – това аз разбирам едва сега – в една презадоволеност. Дъщеря ми расте нетърпелива, импулсивна.  Не знам как е правилно да се държа с нея – какво ще ме посъветвате?

Разглезеността е характерна черта на децата, преминали през заболяване, което силно е изплашило родителите. Те често се чувстват виновни за болестта на детето и сякаш изкупват собствената си вина, позволявайки на детето много ненужни неща. Не е трудно да се предположи, че подобно положение единствено вреди на детето. Независимо от това дали е болно или здраво детето Ви, на него му е необходима устойчива и непротиворечива картина на света, в който той живее. И за построяването на тази картина са отговорни именно родителите. Съществено нейно звено са вътрешните забрани, защото едва когато правилно си представяме какво можем да правим в света и какво не, можем адекватно да се адаптираме към света на хората, да се развиваме и да живеем щастливо. Детето, чиито родители не могат спокойно и твърдо да му забраняват непозволените неща, се оказва лишено от подобна картина на света. Не знаейки кое е добро, а кое лошо, то не само не разбира добре как е устроен светът, но и не е способно да управлява себе си успешно в този свят. Ако не можете да кажете на детето „Не”, то и детето по-късно няма да може да каже на себе си „Не” и да се въздържи от неподходящи постъпки, нереални планове, неадекватни надежди. Ако забранявайки, Вие чувствате вина пред детето, кажете си, че така е устроен светът: някои неща в него са позволени, а други – не. Вие сте просто доброволен проводник на това знание. За да направите това обаче е нужно да се чувствате прави. Въвеждайки в живота на детето едно ново „Не бива” винаги следете за това то да не влиза в противоречие с други забрани. Забраните трябва да бъдат еднозначни и разбираеми, иначе детето ще ги нарушава от неразбиране. Например молбата „Не се дръж като идиот” не е разбираема и еднозначна, докато ако кажете „Никога не взимай моето червило” – това е доста по-разбираемо.

И последно – не унижавайте детето, забранявайки. Винаги помнете, че забраните са необходима мярка, за да се адаптираме към този сложен свят. Ако Вие разберете, че детето Ви огорчава със своето поведение, това съвсем не значи, че то е лошо – по-скоро може би Вие не сте поставили коректно забраните.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s