Автентичното Движение като форма на психотерапия

Източник: 

В. В. Козлов, А. Е. Гиршон, Н. И. Веремеенко – „Интегративна танце-двигателна терапия” (превод от руски език – Силвия Давидова-Иванова), публикувано от Primedia E-launch LLC., Далас, САЩ, 2017,  286 с., с. 12 – 21.

Из дневника на Свидетеля:

Видях, че тя се движи много простичко, ходи, завърта се: това бяха социални, почти битови движения, движения, идващи от Егото. Най-странното беше, че тя се движеше достатъчно активно, но не се докосва до нищо и никого.

Схемата от движения се повтаряше, Движещата се преминаваше по едни и същи места, срещаше същите хора, всичко се повтаряше отново. Аз изпитах чувство на съжаление.

По време на обсъждането, Движещата се каза, че по някое време й се е искало да излезе от тази стая, тъй като всичко в нея й е познато и че е време да отиде някъде другаде. Това й напомняло ситуацията на работа: в определена зона всичко е известно и всичко се получава както трябва, но се появява вече чувството, че е дошъл моментът да се отиде по-далеч.”

Съществуват няколко гледни точки спрямо възможностите за приложение на Автентичното движение в психотерапевтичен контекст. Искам да опиша четири модела, четири виждания към терапевтичния процес и ролята на автентичното движение в него. В много отношения те си приличат, но, както е известно, „същността е в детайлите”.

Джанет Адлер разграничава следните стадии на терапевтичния процес:

  • Търсене на автентичното движение. Това е период, през който клиентът се учи да разпознава своите естествени, истински движения, движения, които се отличават от това, което той е научил вече или знае.
  • Изразяване на автентичното движение. Опознавайки автентичните движения, клиентът се учи да ги изразява, позволява си да им се доверява повече, достига до нова свобода в изявата им. Това е период на силна радост и голямо удоволствие.
  • Опознаване на появяващите се патерни. На този стадий терапевтът и клиентът все повече опознават повтарящите се теми и движения. Оказва се, че неговото автентично движение има своите ограничения.
  • Изследване на теми: фокусиране. На този етап клиентът, при поддръжката на терапевта, изследва какви теми именно се проявяват в тези повтарящи се патерни.
  • Опит за разрешаване. Това е период, през който клиентът преминава през тези теми и преживявания, без да отстъпва. Този път води към разрешаването на темите и проблемите в тях – достига се състояние на яснота, покой и любов към себе си.

(Adler, 1972)

В описаните случаи Адлер привежда примери за постоянно преживяване от страна на клиентките на интензивни чувства – например гняв или страх. Преживяването им води до това, че чувствата се изменят: отиват си или се трансформират.

Танце-двигателният терапевт Каролайн Грант Фей описва подобен подход:

„Започваме работа с житейски ситуации, усещания на тялото и сънища. Понякога мога да предложа някое просто движение за начало например поклащане, което останалите разгръщат. В процеса на свободно движение се случва да се появяват отново и отново определени патерни на движение. Те са важни сигнали и е нужно да бъдат изследвани”

(Fay, 1971)

Джоан Чодороу развива подход към Автентичното Движение, при който то се разглежда като форма на „активно въображение” – процес, използван в юнгианската терапия. За описание на този подход ще използвам материал от нейната статия „Танце-двигателна терапия и трансцендентна функция”:

„Основната опасност при използването на „активното въображение” е в това човекът да бъде обхванат от безсъзнателното. Ето защо този процес прилагат единствено хора с достатъчно силно Его, способни да приемат срещата между съзнанието и безсъзнателното като равни партньори.

М. Л. Фон Франц отделя следните четири етапа в процеса на „активно въображение”:

(1) разкриване на безсъзнателното;

(2) придаване на форма на импулсите;

(3) реакция на Егото;

(4) преживяване.

Първа стъпка: Разкриване на безсъзнателното

Първата стъпка в активното въображение е подобна на много други подходи и форми на медитация. Този етап включва отслабване на рационалния, критичен компонент на съзнанието, за да се създаде плодородна почва за проява на безсъзнателното съдържание. Танце-двигателните терапевти разполагат с особени ресурси за провеждане на тази първа стъпка.

Вместо да поставят задачата пред ума да опустоши самия себе си, танце-двигателните терапевти се опират на опита на тялото. Използването на техники за релаксация, особеното внимание върху дишането, развиването на чувственото/кинестетичното осъзнаване, осъзнаването на частите на тялото и техните отношения една с друга – това са важни ключове, с които могат да бъдат отключени вратите на безсъзнателното.

Безсъзнателното манифестира себе си чрез непрекъснатия поток от телесни усещания и умствени образи. Тези относително безформени прояви могат да включват в себе си вътрешни потрепвания, пулсации, вибрации, усещания за натиск, вълни от диференцируема и недиференцируема енергия, вътрешни гласове, звуки, думи, фантазии, чувства, състояния, спомени и импулси. В момента, когато започваме да придаваме форма на този суров материал, ние преминаваме към втория етап в процеса на активно въображение.

Втора стъпка: Придаване на форма

Мери Уайтхаус пише, че движенията се пораждат от специфичните вътрешни импулси, притежаващи качеството на усещания. Ако в обичайния процес на активното въображение ние следим визуалния образ, то активното въображение в движение включва в себе си „… следването на вътрешните усещания, позволяването на импулсите да станат физическо действие…”.

Ето описание на опит с активно въображение в движение:

Аз седях на пода със скръстени крака, вниманието ми бе привлечено от ритъма на дишането ми. Постепенно това ме въвлече в кръгови поклащащи се движения, които отначало бяха много леки и безопасни. Импулсите постепенно ставаха все по-силни, аз се клатех все повече отклонявайки се от центъра. Новите вълни от енергия ме люшкаха от един край към друг. Вече се боях, че ще падна. Позволих на движението да стихне и в този момент ме заля поток от чувства и спомени.”

В подобни преживявания винаги има елемент на неочакваност. Преживяването се случва именно в този момент и предизвиква обострено възприятие, което обикновено се характеризира с тотална потопеност в самия процес на движение. Процесът може да се съпровожда или да не съпровожда от образии или емоции.

Друг вид движение, идващо отвътре, се появява по-скоро от образи, отколкото от усещания. За разлика от следването на вътрешните усещания, това движение се основава на фантазията. То следва непрекъснатия поток от визуални образи. Така понякога се губи спонтанността на движението, която присъства при работата с усещанията, но това може да е без значение, ако работи трансцендентната функция.

Вероятно на художниците са най-запознати с втората стъпка на активното въображение, доколкото този етап включва в себе си най-очевидния аспект на художествения процес. Акцентът тук се поставя върху това, че обезпечаването на безопасността на личността се случва чрез изразяването на безсъзнателния материал в определена форма. Юнг допуска, че начините за това варират при различните хора: писане, рисунки, скулптуриране и пр. Той смята, че недостатък на движението се явява сложното му запомняне. Ето защо рисунката и другите форми на изобразителното изкуство могат да бъдат прекрасно допълнение към двигателния опит, предвид това, че те позволяват да се изрази същността на непосредственото преживяване в по-абстрактна форма.

Друг възможен завършен на процеса се явява повторянето на най-добре запомнящите се епизоди. След това тези елементи могат да бъдат трансформирани в хореографска постановка.

Писането също може да бъде използвано за обективно описание на движенията и тяхното качество или за обрисуването им чрез поетични метафори.

Терапевтичните отношения са още един важен начин за обезпечаване на безопасността на процеса на движение. Почти всички психични процеси се случват вътре в нас, докато танцът и движението могат да бъдат ясно видяни от другит ехора. По този начин, процесът на движение се явява едновременно вътрешен опит и външна комуникация. Доколкото танце-двигателните терапевти имат силно развити навици за наблюдение на движенията, то клиентът може да получи точна обратна връзка. Това взаимодействие често повдига значимите теми за преноса и контрапреноса, които могат да бъдат изследвани като част от терапевтичния процес.

Допустимо е и използването на видеозаписи, които дават достъп до всички последователности от движения, появяващи се в процеса.

Ние поставяме толкова силен акцент върху документирането, поради това че дори най-силните вътрешни преживявания трябва да бъдат щателно и съзнатено зафиксирани – в противен случай, те имат склонността да се „изплъзват”. На втория етап в процеса на активно въображение е нужно да се върнем в областта на съзнанието и да го насочим да служи на безсъзнателното. Така потокът на безсъзнателното остава сърцевина на процеса, но съзнанието, опитвайки се да избегне ненужното влияние, трябва да бъде въвлечено в задачата по придаването на форма. Юнг описва резултата от този процес като цяло, в което „… се съединяват съзнателното и безсъзнателното, въплъщавайки стремежа на безсъзнателното към светлината и на съзнанието към формата…” (Юнг, 1993).

След като бъде създадена подобна форма (рисунка, разказ или танц), често се появява усещането, че процесът е завършен. Това чувство на завършеност е напълно приемливо за художника, но терапевтичната задача все още не е завършена. В активното въображение, като форма на терапия, ни е необходимо да свършим още много работа с продукта, който се е появил.

Трета стъпка: Реакция на Егото

По време на първите два етапа в процеса на активното въображение, безсъзнателното заема лидерска позиция. При преминаването към третата стъпка, гледната точка на Егото става по-активна. Егото трябва да отреагира напълно, за да достигне до съгласие с безсъзнателния материал.

Именно на този етап, вероятно в по-голяма степен, отколкото на всеки друг стадий от процеса, е важно ясното разграничаване на динамиката на активното и пасивното въображение. Пример за пасивно въображение е легналото положение със затворени очи, когато наблюдавате картините, появяващи се в съзнанието, без да се въвличате личностно. При такова пасивно въображение, човек може да си изфантазира някакъв образ, например риба, след което да премине към образа на птицата, който да бъде сменен от такъв на светулка. Това може да е интересно. Вие сякаш наблюдаването филм или телевизионно шоу. Същностната задача обаче: да се достигне до вътрешно съгласие с образа – се губи.

Обратно, в активното въображение човек активно навлиза в собствените си фантазии. Вътрешните фигури при това са толкова важни, колкото и ние самите. Ние се обръщаме към тях с уважение и готовност да научим нещо от тях. Движението, по своята природа, е активност. Танцувайки образа, който идва от безсъзнателното ни, ние можем да бъдем напълно въвлечени в този процес, както и по-способни да възприемем и благодарим на този аспект на нашата природа.

От една страна, вътрешният или записан диалог може да бъде по-простичък начин, по който Егото да реагира, доколкото тук диалогът с образите от безсъзнателното се построява така, както и диалогът с обикновените хора. Реакцията от страна на Егото може да бъде обаче силна и ефективна и в случая на работа с рисунка, текст или който и да било друг продукт на безсъзнателното. При работа с подобни форми, Юнг предлага фаустовския въпрос: „Как на мен ми влияе този знак?

По време на движението и веднага след процеса могат да бъдат изследвани отговорите на най-различни въпроси:

  • Доколко ми е познат този опит?
  • Какъв е най-ранният ми спомен за този конкретен патерн на движение?
  • В какъв смисъл този опит е нов за мен?
  • Възможно ли е никога досега да не съм правил движения с подобни качества?
  • Кои от тези качества на движенията могат да бъдат особено полезни в моя живот точно сега?
  • Как бих се чувствал, ако мои наблюдатели бяха моите баща, майка, съпруг, дете?
  • Как щяха да ме възприемат другите, ако се движех така в детството?
  • Срещат ли се при мен патерни на движение, които се повтарят отново и отново?
  • Кво чувствам, когато правя това движение?
  • Какво ще се случи, ако аз остана с него?
  • Как ми влияе това?
  • Мога ли да владея и приемам такова невъобразимо разнообразие от чувства?
  • Какъв тип движения правя, когато преживявам силна емоция или образ?
  • Как са свързани едно с друго тези преживявания?

В „Одисея” е описана класическа история за противоборството между съзнанието и безсъзнателното – това е история за борбата между Менелай и Протей, морският бог. Менелай го държи в обятията си, докато Протей приема хиляди различни форми. Той става лъв, дракон, змей, поток вода, дърво и много други същества. В края на краищата, уморен, Протей приема своята истинска форма и започва диалог с Менелай, започва да отговаря на неговите въпроси.

Способността на човека постоянно и съзнателно да се обръща към опита на тялото, като едновременно с това позволява на импулсите от безсъзнателното да се проявяват под формата на физически действия, може да се опише чрез историята за борбата между Менелай и Протей. Именно, когато се осъзнае вниманието към собствените движения, се проявяват техните смисъл и значения.

Карл Юнг описва Егото като комплекс от данни, които първоначално изграждат общото осъзнаване на тялото. Ето защо достатъчното внимание към телесния опит може да позволи безсъзнателното да се изрази в движението, както и да се утвърди силната позиция на Егото. Доколкото тялото е способно едновременно да изразява съзнателните и безсъзнателните съдържания, то може да бъде много мощен инструмент за реализацията на трансцендентната функция.

Четвърта стъпка: Преживяване

В своята автобиография Юнг пише: „Би било фатална грешка да се смята, че е достатъчно някакво знание за образите и то ще промени всичко. Инсайтът трябва да бъде преобразуван в етично задължение”. Той подчертава важността на реализацията в реалния живот на онова, което ние сме научили от нашето безсъзнателно.

Това повдига въпроса за разликата между етичните задължения, за които той пише, и чистата сила на волята. Чистата сила на волята се поддържа само от Егото и се стреми да игнорира каквито и да било опити на безсъзнателното да привлече вниманието (колкото и здрави по своята същност да са те). От друга страна, именно етичното задължение да се привнесе новата вътрешна ситуация в ежедневния живот ще бъде поддържано най-вече от архетипа на целостността – Самостта. Това задължение може да включва работа по преодоляване на старите привички, но тя няма да има характера на борба, която често се асоциира с волевото преодоляване.

Танце-двигателната терапия може да бъде едно добро начало на работа в етапа на активното въображение, предвид това че чрез движението ние можем реално, физически да въплътим всяко ново вътрешно достижение. На този етап ние можем пряко да изразим тези качества и патерни на движение, които отразяват и поддържат скорошните вътрешни изменения.

В терапевтичните отношения на този етап могат да преобладават вербалното взаимодействие и/или работата със структурираното движение. Други възможности са използването на свободната импровизация в движението и психодраматичните форми, които позволяват с тяхна помощ да бъде изследван новия спектър от възможности, откриващ се благодарение на получения инсайт. Съществува също възможност голямата част от работата, необходима на този стадий, вече да е проведена на предходните етапи. Вероятно най-интересният аспект в използването на движението по този начин е обръщането към неговата многомерна природа, което ни напомня за същността на цялостното преживяване” (Chodorow, 1978).

Линда Харли, представител на следващото поколение танце-двигателни терапевти, развива подхода „developmental movement therapy” (терапия чрез развиващо движение, Mills, Marghe & Cohen, 1979), обединявайки Body Mind Centering, Автентично Движение и концепцията за многомерната самост на Д. Стърн.

Хартли пише: „Като танце-двигателен и телесен терапевт в моята работа аз съм дълбоко въвлечена в практиката на Автентичното Движение, включително и поради това че то работи на много дълбоко ниво … изцелявайки разкъсаността в преживяванията на Аза… То цени еднакво както процеса на движенията, така и вербалния обмен на двигателния опит между Движещия се и Свидетеля: тази дисциплина позволява да се привнесе телесен опит вътре в езика…

Когато целта на терапията е да се разкрие безсъзнателен материал, терапевтът трябва да е сигурен, че Егото на клиента е достатъчно силно, за да понесе и интегрира всичко, което се появява, предвид това, че този опит може да включва някакво временно изчезване на границите…

Клиентът, на когото се налагха да поддържа ясното си усещане за същността на своя Аз, може да изпитва трудности при вербализацията на двигателния опит; той може да не знае къде се намира неговия вътрешен свидетел, което зависи от усещането за същността на Аза. В такива случаи е налице тенденцията клиентът безсъзнателно да се разтваря вътре в преживяванията, да не различава вътрешната и външната реалност или миналото и настоящето… Практиката в Автентично Движение може да помогне на такива клиенти с течение на времето да развият тази функция – способността да осъзнават, да наблюдават себе си по време на движението, да интегрират след завръщане към Его-съзнание на онова, което е изплувало от безсъзнателното. Грижовното и съзнателно (mindful) внимание на външния свидетел помага на клиента постепенно да интернализира присъствието на съпреживяващия и приемащия свидетел, като това развива усещането за Аза на последния” (Hartley, 2005).

По този начин, различните психотерапевти, които използват Автентичното Движение в своята практика, подчертават значимостта на достатъчната зрялост на клиента и важността на интеграцията на материала, проявяващ се в Автентичното Движение. В този случай, движението става помощник в изцелението и възстановяването на здравия и пълноценен живот. Психотерапията обаче се явява само един от възможните пътища, по които може да поеме практиката на Автентичното Движение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s