Тревожността и депресията, причинени от тормоза в детска възраст, отслабват с времето

Източник: University College London

Timothy Singham et al. Concurrent and Longitudinal Contribution of Exposure to Bullying in Childhood to Mental HealthThe Role of Vulnerability and Resilience.JAMA Psychiatry, 2017 DOI:10.1001/jamapsychiatry.2017.2678

Извлечено от: ScienceDaily. ScienceDaily,

4 October 2017. www.sciencedaily.com/releases/2017/10/171004120520.htm

Превод: Силвия Давидова-Иванова

Скорошно изследване, проведено от University College в Лондон, достига до убедителни доказателства, че тормозът в детска възраст причинява психични проблеми например тревожност години по-късно.

Изследването, публикувано днес в JAMA Psychiatry (списание на психиатрична тематика с импакт-фактор – бел. прев.) и спонсорирано от MQ (английски благотворителен фонд за здравни изследвания – бел. прев.), озаглавено „Трансформирането на психичното здраве и Съветът за икономически и социални изследвания”, установява, че увреждащите ефекти на тормоза в детска възраст отшумяват във времето, което според авторите показва потенциала на децата да развиват устойчивост при тормоз.

Предишни изследвания показват, че тормозените деца са по-склонни да страдат от психични проблеми, но тези проучвания не отделят особено внимание на взаимовръзката между тормоза и психичните проблеми – на това, че съществуващата у децата още преди тормоза ранимост може да ги направи по-вероятни жертви на тормоз, както и да доведе до по-лоши резултати от него върху психичното здраве. Ние проектирахме конкретно и точно изследване, което да проучи тази взаимовръзка” – каза основният автор на това проучване – Д-р Жан Баптист Пингол (Jean-Baptiste Pingault, University College London, Psychology & Language Sciences).

Изследването включва 11 108 учстници от проведено вече проучване на близнаци в ранна детска възраст (Twins Early Development Study, TEDS), базирано в King’s College, Лондон. Изследвайки близнаци, учените имат възможност да проучат връзките между тормоза и резултатите му по отношение на психичното здраве, след което да проследят ефектите на гените и споделеното влияние на средата, предвид това че изследват както монозиготни („идентични”) близнаци с еднакви гени и обща семейна среда, така и дизиготни (неидентични”) близнаци, които не са с напълно еднакви гени, но растат в една и съща семейна среда. Децата и родителите попълват въпросник: на 11 и 14 години децата са питани относно упражняван спрямо тях тормоз от връстници, а на 11 и 16 години им се задават въпроси, свързани с евентуални психични проблеми.

Отбелязват се силни ефекти още преди да се контролират факторите на споделената семейна среда и на генетиката, което потвърждава, че тормозът сам по себе си е само частично отговорен за проблемите с психичното здраве у тормозените деца.

Изследователите установяват, че дори след отстраняването на третия фактор (средови влияния и генетика), остава причинно-следствена връзка между тормоза и едновременно протичащите с него тревожност, депресия, хиперактивност, импулсивност, дефицит на вниманието и проблемно поведение.

Две години по-късно преживеният в миналото тормоз все още допринася за тревожни състояния у децата. Пет години по-късно не се откриват вече подобни ефекти, но 16-годинишните, които са преживявели тормоз на 11-годишна възраст са по-склонни към параноидни мисли или познавателна дезорганизация (тенденция към объркани мисли).

„Нашите находки показват, че тормозът уврежда психичното здраве, но също така ни дават и надежда, показвайки, че човекът носи в себе си потенциала да развие устойчивост. Тормозът със сигурност причинява страдание, но влиянието му върху психичното здраве намалява с времето, така че децата могат да се възстанoвят с времето.” – казва Д-р Пингол.

„Увреждащите ефекти на тормоза показват, че децата, които са негови жертви, се нуждаят от много помощ. Освен да провеждаме интервенции, които да намалят тормоза, е необходимо също така и да подкрепим децата-жертви като подпомагам процеса на придобиване на устойчивост. Нашите изследователски находки осветляват значението на продължаващата подкрепа за психичното здраве на децата и юношите” – казва той.

Д-р Софи Дикс (Dr Sophie Dix), директор на изследователския екип в MQ: Transforming Mental Health, казва: „Това важно проучване е убедително доказателство за нуждата да мислим сериозно за ефектите на тормоза върху психичното здраве. Надяваме се, че това проучване ще даде силен импулс младите хора в риск – и онези, които вече са жертва на тормоз – да получат ефективна подкрепа колкото се може по-скоро.”

„Повече от един от пет младежи във Великобритания споделя, че скоро е преживял тормоз. Нашето безпрецедентно изследване дава възможно най-солидните доказателства към момента, че тормозът пряко може да доведе до много проблеми с психичното здраве, както и да го повлияе в дългосрочен план. Добрите новини са, че хората могат да се справят с проблем и че го правят, развивайки устойчивост към тормоза. На този етап от нас се изисква чрез нашите проучвания да разработим нови начини, по които да се намесим в животите на хората и да ги променим” – казва Дикс.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s