Високата самооценка при децата: повече топлота вместо щедри похвали

Източник: Eddie Brummelman, Sander Thomaes. How Children Construct Views of Themselves: A Social-Developmental Perspective. Child Development, 2017; DOI: 10.1111/cdev.12961 /издание на Амстердамския университет/

Извлечено от: ScienceDaily. ScienceDaily, 28 September 2017.

Превод: Силвия Давидова-Иванова, 05.10.2017 г.

Как конструират децата образа за самите себе си и за мястото си в света? Социалните взаимоотношения на децата изглежда са от критично значение. Децата например развиват по-висока самооценка, когато родителите им се отнасят към тях с топлина и по-ниска такава, когато родителите им ги претрупват с твърде щедри похвали. Тези и други изследователски находки са включени в специална рубрика под редакцията на Еди Брумелман (Eddie Brummelman, University of Amsterdam) и Сандер Томес (Sander Thomaes, Utrecht University), която скоро ще намери своето място в списанието Детско развитие (Child Development). В серия от статии, налични за „предварителен преглед”, изследователите споделят резултатите от свое проучване на източниците на самооценката при децата.

Кой съм аз и къде е моето място под Слънцето? Децата се раждат без отговор на тези наболели въпроси. Пораствайки обаче, те започват да формулират огговорите им сякаш без усилие. За няколко години те вече се разпознават в огледалото, наричат се със собственото си име, оглеждат се в очите на другите и разбират къде стоят в дадена социална група.

Изследване на Кристина Старманс (Christina Starmans) от Университета на Торонто (University of Toronto) показва, че дори децата до тригодишна възраст имат представа за това какво означава да имаш свое „Аз”. Малките деца разглеждат Аза като нещо уникално за човека, отделно от тялото му, стабилно във времето и разположено в главата зад очите. Друго проучване – на Андрей Кимпиан (Andrei Cimpian) от Ню-йоркския университет и неговите колеги разкриав, че децата до три години имат познавателната способност да формират усещане за своята ценност (т.е. колко удовлетворени са от самите себе си като отделни хора от другите).

Социални отношения

В хода на развитието, отбелязаните от другите индивидуални различия се появяват в Аз-концепцията на детето. Някои деца се харесват, докато други изпитват негативни чувства към самите себе си. Някои деца се виждат като превъзхождащи другите и като заслужаващи специално отношение, докато други се разглеждат като равни на другите. Някои деца вярват, че те могат да изградят и развият своите способности, докато други смятат, че те са статични и непроменими. Откъде идват тези индивидуални различия? Какво води децата към това да се виждат по начина, по който го правят? „Изненадващо малко се знае за източниците на детската самооценка”, казва Брумелман. „Важно е да се осветли този важен проблем. С нашата подборка от статии в отделна рубрика целим именно това – да представим новите изследвания по темата.

„Тези статии разкриват, че децата формират своята самооценка, поне отчасти, на основата на социалните отношения”, продължава Брумелман. Изследването на Мишел Харис (Michelle Harris) от Калифорнийския университет и на нейния екип показва, че децата развиват висока самооценка, когато те получават топлота от своите родители. Топлите родители показват интерес в заниманията на децата си и споделят радостта с тях, което кара децата да се чувстват забелязани и ценени. Изследването на Брумелман показва, че децата могат да развият ниска самооценка и понякога дори нарцисизъм, когато техните родители ги обсипват с твърде много крайно позитивни, преувеличени похвали, като например „Еха, ти се справи изключително добре!”. Подобен тип похвала може да даде на децата усещането за грандиозност, но в същото време да ги накара да се тревожат за това, че няма да могат винаги да достигнат стандартите, изисквани от тях.

 

Окуражаване

Предишни изследвания показват важността на това да детето да има изграденото усещане, че могат да надграждат уменията си – т.е. вярването, че могат да ги развиват чрез усилия и образование. Децата с подобни вярвания са склонни да се впускат в предизвикателства, да са настойчиви, когато им стане трудно, както и да виждат неуспеха като възможност за растеж. В една теоретична статия, Кайла Хаймовиц и Керъл Дуек (Carol Dweck) от Станфордския университет описват как родителите могат да подпомогнат развиването на подобни убеждения като хвалят децата си за усилията, вместо за способностите (например „Ти работи толкова добре!”) и като учат децата, че неуспехът не е болезнен, а всъщност подпомага ученето и растежа. Родителите могат да поощряват децата си да се запитат: защо получих толкова ниска оценка и какво мога да направя различно в бъдеще?

Всичките десет статии в специалната рубрика изследват различни направления на детската самооценка, като например самооценка, съчувствено отношение към себе си (self-compassion), начини на мислене и самовъзприети способности (self-perceived ability). „Тези статии показват, че децата изграждат своята самооценка според социалните отношения, които имат, според получаваната обратна връзка, както и според социалните сравнения, които правят, и културните ценности, които възприемат. Това подчертава дълбоко социалната природа на самооценката на децата”, казва Брумелман.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s