Думичката „мама” – отново за сложните отношения в двойката майка-син

Искам да споделя сложните ми отношения с майка ми. На 30 години съм, разведен, обезпечен, живея сам, доволен съм от живота си. Има, разбира се, обаче едно „но”, което разваля идиличната иначе картина – майка ми е прекалено тревожна. В студентските ми години беше достатъчно да се забавя в университета примерно час, та тя да започне да звъни на съкурсниците ми. Телефоните тя намираше по най-безцеремонен начин – изучавайки моя собствен бележник с телефонни номера.

Преди 4 години се ожених и отидох да живея при жена ми. Майка ми и там присъстваше непрекъснато, искаше да се „грижи” за нас, а след развода се върна към своето обичайно поведение. Започнаха отново обажданията й по няколко пъти на ден (с въпроси от типа – „Къде си?”, „Как си?”), които ме дразнеха и ме дразнят до непоносимост и до днес, но не мога да не отбележа, че наскоро тя постави своеобразен „рекорд”. Не ме открила по телефона, съответно се обадила на бившата ми жена, на двама приятели и на отдел „Кадри” на работа, за да си изясни какво се е случило с мен! Докато аз просто исках да поспя повече този ден.

Това нейно поведение ме довежда до сляпа ярост – когато се опитвам да се защитя и настоявам поне някога мама да ме оставя на мира, тя веднага се разболява и започва да „умира” в ръцете на баща ми. Обединявайки се двамата, те продължават да ме тероризират, да ми вменяват чувство за вина. Аз не се отказвам да изпълнявам синовния си дълг, просто всичко си има граници! Имаше един период, в който аз бях прекъснал отношенията си с майка ми, не общувахме половин година. Чрез близки разбирах, че майка ми ме е „проклела”, че „вече нямала син”. А след примирението всичко си продължи постарому.

Хубаво е все пак, че приятелите ме разбират. Че отдел „Кадри” също ми влизат в положението. Обаче никоя жена не би изтърпяла подобно пресиране. Просто не знам какво трябва да променя в себе си, така че да страдам по-малко от тази ситуация. Ясно е, че не мога да променя майка ми, а и тя не иска да се промени всъщност.

Прикритата борба

 “Безпокойството” и „грижата”, които показва майка Ви към Вас не са нищо друго, освен способ за тотален контрол върху Вашия живот под благовиден предлог. Много по-сложно е тази грижа да изглежда красиво, ако се каже явно: „Да, сине, аз не искам ти да се жениш още веднъж. Да, на мен ми е изгодно да те държа под контрол ежесекундно. Аз искам ти да останеш мой.” Майката постига същите резултати, като казва: „Така се притеснявам! Защо от половин час не вдигаш телефона?” – така е по-приемливо социално. Моделите на поведение под название „притеснената майка” са избрани неслучайно – обществото приема и одобрява такова поведение, ето защо Вашата майка ще бъде достойна за съчувствие от всички, а Вие ще бъдете единствено осъждани. Освен това, този модел чудесно включва в себе си реактивната психосоматика или простичко казано – в случай на бунт от Ваша страна майка Ви ще отговор с тахикардия, хипертония или невродермит. Истинският шантажист винаги е въоръжен и майките-манипулаторки добре владеят тези работещи механизми за контрол над синовете си.

Освобождение от плена

 

Предупреждение: ако решите да се освободите от плена, очаквайте „контраатаки”, такива непременно ще има. За 30 години майка Ви е привикла към Вашето послушание, ето защо отчетете, че колкото по-дълго Вие търпите това, толкова по-сложно ще Ви бъде да се освободите от нейното въздействие. И Вашите опасения, че никога няма да се ожените далеч не са безпочвени, за съжаление.

Стъпка №1: разяснителен разговор

В разговора трябва да прозвучат общи положения като „Мамо, аз съм възрастен”, „Не звъни повече от веднъж на ден, защото ме уморяващ”, „Не звъни на работа – могат да ме помислят за глупак, да ме уволнят и да остана без пари”, „Не идвай вкъщи без покана, може и да не съм сам” и т.н. На това, разбира се, ще следват „неразбиране” и контратези от типа: „Но аз така се притеснявам, не мога да спра да го правя”. Ето защо се налага да прибегнете до Вашия

Стъпка №2: ултиматум:

„Мила мамо, съжалявам, че ти изобщо не искаш да ме разбереш. Вероятно аз не обяснявам ясно – ако ти продължаваш да се държиш по този начин, ще се наложи да прекратим за известно време отношенията си до момента, когато ти не се съгласиш да приемеш моите изисквания сериозно. Помисли дали е по-добре да нямаме изобщо отношения или да имаме такива, които устройват мен.” И т.н…

Стъпка №3: изпълнение на ултиматума:

Започнете „освободителната компания” едва тогава, когато окончателно вземете за себе си решението, че свободата за Вас е по-важна от синовния дълг. Защото именно „синовния дълг” е и този педал, който ще натиска майка Ви в манипулацията си. Първо майка Ви ще се държи глуповато и ще се преструва, че не разбира какво искате от нея. След това ще плаче и ще се оплаква, че се чувства зле. Третата стъпка ще бъде да Ви плаши с „проклятие”, а четвъртото й действие ще е да се опитва да нахлува с взлом във Вашите граници – да звъни, да идва при Вас, да иска. Започнете да привеждате ултиматума в действие едва когато разберете, че сте готови за „контраатака”. Отчетете, че в най-крайния вариант може да се проточат няколко години на необщуване с майка Ви. Подгответе се психически за това, за да не се пречупите по-късно някъде по пътя.

Ако правите всичко правилно, „на изхода” ще получите майка, която уважава правото Ви на самостоятелност и която не Ви звъни повече от 2 пъти дневно. Освен това не звъни никога на работата Ви и на приятелите Ви, и никога не идва без предупреждение.

Забележки:

1. Вашите ярки емоции са индикатор на неувереност – представете си един танк, идващ към човек, който се опитва да наложи на танка някакви свои решения. Помислете – ще изпитва ли танка по този повод сляпа ярост? Не, той просто ще върви напред и толкова. И именно затова никой не изскача пред танкове.

2. Отчетете, че майките просто така не се предават и да ги промениш е невъзможно. Можете да промените само себе си: т.е. да станете неподатливи на манипулация.

3. Не придавайте прекалено голямо значение на своите външни реакции – те са второстепенни. Важно е само това как Вие сте подредили вътрешните си приоритети, с други думи „спокойствието” на майка Ви трябва да поставите на второ място след Вашето собствено.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s