Как да преживея по-леко самотните празници?

Може би няма да ми повярвате, но празниците на мен лично ми действат много угнетяващо. Аз съм една обикновена необвързана жена на 27 години. Имам натрапливото усещане, че не живея пълноценно живота си, защото прекарвам Коледа и 14-ти февруари нетрадиционно – с моя приятелка и нейния котарак. Обичам много котките, но ми се струва, че така посрещат Деня на влюбените само онези, които никой не обича. По 8-ми март също пред мен е смелият избор между компанията на котарака на приятелката ми и празнуването на празника с родителите ми. Колкото повече остарявам, толкова по-трудно ми става да си простя, че до този момент не съм успяла да устроя личния си живот. Ежедневно си припомням, че сега е модерно да се омъжиш на 30, но от това изобщо не ми става весело, сякаш чувам нашепване зад гърба ми, че всъщност 14 февруари като мен отбелязват само неудачниците.

Александра

Александра, може би и на Вас ще Ви е трудно да повярвате, че без да знаете това, Вие самата се явявате обект на тъмната завист на много семейни жени. Година след година те отбелязват всички празници в една и съща компания – тази на мъжа и децата си. Някои щастливки непременно виждат на празничната маса и родителите на мъжа си, с които отношенията не винаги са гладки. И ако на празника по случайност се появи неомъжена приятелка, семейната дамата я гледа с много и много смесени емоции. Тази волна птица – така свободна за разлика от толкова зависимите семейни жени. Несемейната жена тепърва ще изживее нови различни запознанства, докато омъжената има единствено неизменния си мъж. Приятелките могат да си позволят неделно безделно обикаляне по магазините, а майката в семейството често няма време, сили и средства да си го позволи. И така нататък – сама можете да си представите цялата картина.

А сега малко по-сериозно по темата. Вижте, завистта – това е прекалено голяма фантазия на фона на ниска самооценка. Въображаемия ярък живот на обичаните и устроили живота си дами. Вие така или иначе не познавате наистина. Те също имат своите грижи, за които Вие дори не подозирате, всичко останало е просто плод на Вашата фантазия. Завистта – това е червената лампичка, която светва, тогава когато самооценката е понижена. Тя е сигнал, че трябва да помислите за себе си, а лекарството е повишеното внимание към себе си и особено възвръщането на любовта към себе си – погледнете се, вижте красивото в себе си, погрижете се за тялото и душата си, обичайте се повече.

И още един елементарен съвет. Ако искате да продължите традицията да посрещате празници в компанията на котарак, нека това да бъде на празника на животните, например. А 14-ти февруари по-добре планирайте другояче – например посетете парти с цел запознанства. Може би там ще Ви чака този, когото чакате и Вие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s