Адаптацията към детската градина: проблеми и решения

Синът ми е на 2 години и 8 месеца. Ходи на градина вече от три седмици, но се сблъскваме с много въпроси и трудности – например не знам как да общувам с него по пътя от градината към вкъщи, когато той е разстроен. Ако детето е недоволно от градината (учителката), трябва ли да му казвам, че на следващия ден отново ще трябва да го заведа? Какво да направя, ако детето, след двуседмично отсъствие от градината, изобщо отказва да ходи там?

Вижте, няма да Ви лъжа с успокоението, че детската градина е рай за детето. По простата причина, че за детето няма как да е рай мястото, където липсва главният атрибут на детското щастие – родителите и те не могат да бъдат заменени от нищо. Обикновено децата приемат ситуацията такава каквато е, използвайки всички нейни плюсове – те с удоволствие откриват нови приятели и стремително се потапят в упоителен обществен живот, което не може да не радва родителите. Децата обаче много се уморяват в градината, а и им липсват участието, положителното внимание на възрастните и възможността да говорят за преживяното. Затова съветът ми към Вас е подробно да обсъждате с детето изминалия ден, да го изслушвате търпеливо и да му отговаряте изчерпателно на безкрайните му въпроси. Подкрепяйте го, дори да се е случила малка неприятност в градината. Ако детето е толкова уморено, че не му се говори, говорете основно Вие, така ще му помогнете да отреагира стреса от деня.

Положете усилия да не прехвърляте на детето собствената си подозрителност, като по този начин ще формирате у него страх и подозрение към света. Не гледайте на учителката като на враг и не питайте детето: „Обиди ли те някой?”. По-добре се поинтересувайте какво хубаво се е случило в градината, какви новини има, какво е научило детето през този ден. Ако детето коментира градината или учителката негативно, не игнорирайте това, а разузнайте по-подробно какъв е проблемът и го попитайте иска ли да отиде там и на следващия ден – ако не иска, успокойте го, че няма да го водите насила. Бъдете готови да държите на думата си. Децата често не могат да обяснят чувствата си, но това не значи, че можете спокойно да пренебрегнете емоциите им и да не им обърнете внимание. Напротив – невербализираните (неизразени) негативни чувства са много мъчителни и травматични за детската психика. Ако детето твърдо заявява, че не иска да отиде на градина – не го водете, след като не иска. В краен случай може да Ви се наложи да смените градината.

Важно е да помните за критичните периоди в живота на детето като периодите след дълга болест или психична травма, или промени в живота на семейството – например, преместване на ново място, раждане на дете, загуба на единия от родителите или близки на детето, развод в семейството – в тези и без това достатъчно силно натоварващи детската психика периоди, не е необходимо да добавяте допълнителен натиск. Още повече, че идеята за детската градина, асоциативно свързана с травматичното събитие, може да стане завинаги отвратителна за детето.

Ако не искате за дълго (а може би и завинаги) да изправите детето срещу детската градина като учреждение, бъдете много чувствителни към неговото състояние. Съобразявайте се доколкото Ви е възможно с неговото състояние и емоции, а не с Вашето удобство и работни ангажименти. И все пак, мога да Ви успокоя, че при мнозинството деца в предучилищна възраст (3-7 години), адаптацията на децата към детската градина преминава успешно в шестмесечния период, който се приема за нормативен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s