Често, докато съм на работа, оставям със сина ми (5 години) баба му – моята майка. Ако детето се провини за нещо, баба му вместо да каже какво е нейното мнение, му казва, че ще ни разкаже на нас с баща му всичко. Нейната политика се състои в това да ни изчака да се приберем аз и мъжът ми, и след това ние двамата като родители да проведем възпитателен сеанс. По този начин майка ми не участва в процеса по никакъв начин, което води логично до това, че синът ни след възпитателния сеанс бяга при баба си, която му съчувства и го успокоява, а ние с баща му сме лошите.
Да се забранява, а още повече – да се наказва, е най-неприятното родителско задължение, затова и много баби често прибягват до подобна хитрост да го оставят на родителите, като самите те не губят благоразположението на детето. Единственият изход от такава ситуация е да съберете семейния съвет (без детето, разбира се) и да въведете правило на реагиране в такава ситуация – на постъпките на детето да реагира този възрастен, който в момента отговаря за неговото поведение, не се приемат никакви оплаквания от детето по-късно. А ако е нужно нещо да се обясни на детето в присъствието на всички членове на семейството, то бабата трябва да изрази своето съгласие, а не да си дава вид, че няма нищо общо с това. За да се съгласи майка Ви с тези правила, трябва да й обясните, че стратегията „добрата баба – лошите родители” не се отразява добре във възпитателно отношение, защото чрез нея децата израстват като умели манипулатори.
