Пясъчни страсти или как да реагираме, ако наранят детето ни на пясъчника

Дъщеря ми (на 3 години) е много чувствителна и ранима. Например – излизаме на разходка, като забравяме да вземем почти всички „пясъчни снаряжения” – лопатки, формички, гребла. Някакво непознато момченце на пясъка се заиграва с единствената кофичка, която сме си взели, а познато ни момиченце нищо не ни дава, въпреки че досега винаги е предлагала охотно играчките си. В резултат – дъщеря ми е ужасно разстроена, прибира се вкъщи обляна в сълзи и цяла вечер не мога да я успокоя. Как да помогна на детето си да се справя с всемирната несправедливост?

Като начало се запитайте самите Вие доколко добре успявате да се справите с всемирната несправедливост? Възможно е именно Вие самите да сте прекалено чувствителни и раними, а дъщеря Ви просто повтаря тези емоции. Не говорим за това, че светът, видите ли, е тотално несправедлив – детето обаче трябва да се готви за това, че в него може да се случи всичко и трябва да знае как да се държи, ако родителите му не са около него.

Запомнете и се опитайте да приложите към дъщеря си златното правило – от всяка случваща се неприятност трябва да се извлече максимална полза. С порастването на детето неприятностите също ще растат, затова трябва да развиете у детето навика да гледа конструктивно на живота. Битките на детската площадка не са толкова сериозни, че да се превърнат в психична травма, затова е добре към тях да се отнасяте с хумор и непременно присъствие на духа. Отведете детето настрани и му кажете весело: „Разбираш ли сега колко е лошо да искаш нещата на другите деца? Видя ли колко е важно да можеш да делиш с другите? Искаш ли да приличаш на Мими, която не дава играчките си на никого?” Така Вашият уталитарен подход към постъпката на другото дете ще помогне на детето да не чувства себе си като жертва, а да погледне на ситуацията отстрани.

Ако детето все пак приема нещата по-тежко, ще ви помогнат ролевите игри. Вземете кукла или друга любима на момиченцето Ви играчка, която можете да „одушевите” и разиграйте вкъщи мизансцена под названието „Среща с детето, което не дава играчките си на другите”. Предложете на детето първоначално да реагира с обичайните си мълчание, обиди и сълзи, а след това проиграйте смяна на ролите. Вероятно някъде в играта ще Ви дойде наум фраза като: „Извинявай, но не ми е интересно да играя с теб. Играй си сама!” Помнете, че думите, дори в ролевите игри, трябва да се подкрепят с действия и учете детето на разнообразни реакции в трудните за него ситуации.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s